Имам нужда
от толкова много неща...
От глътка въздух,
която да ме изправи,
от тишината на тихия здрач,
от капчица нежност...

Имам нужда 
от топла ръка,
от разтърсваща мълния
разцепила на две тишината.

Имам нужда
от обсебваща лудост,
с която да се забравя.
Ей там, след завоя,
започвам да раздавам мечти.
Ще те чакам да дойдеш,
да укротиш натрупани мълчания.
Най-хубавото, зная, предстои...

Идвай и не го мисли!