Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.05.2013 11:48 - Хуни и кимерийци...
Автор: bls Категория: История   
Прочетен: 5581 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 13.05.2013 11:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Кой първи е нарекъл кимерийците с термина "хини" (хуни, хони, хион). автор: letopisec категория: История   image 
прочетен: 64858 коментари: 379 гласове:  3  
последна промяна: 21.03 12:01 
  image
     Въпросът, който ме интересува е: защо, след като грузинското късно-антично съчинение "Мокцевай Картлисай" помни бундурк (= самонаименованието на урартите) и след като под "хони", които идват от Халдея, очевидно има предвид кимерийци, все пак...защо ги е нарекъл "хони"?

    Дали е възможно самите пост-урарти (= бундурк) да са наричали кимерийците, по време на залеза на последните през VІ в. пр.н.е., на които дават подслон в свои градове, с името „хони”?

 „Удивил се Александър и проучил, че те били потомци на йевусейците. Понеже не беше във възможностите му да воюва с тях, царят се отдалечи. Тогава дойде отделилото се от халдейците войнствено племе хони и измоли от владетелят на Бундур място за заселване и като даде данък, се заселиха в Занави. И владяха тези земи, плащайки данък, и тази местност се нарича Херки” (грузинското съч. от V в. Мокцевай Картлисай., гл. І).

         Тук под името „хони” не може да се разбира нищо друго, освен кимерийците, които през VІ в. пр.н.е. напускат именно земите вблизост до Халдея, т.е. напускат Кападокия, чието предишно име е било "Гамирка"....


image

       И така, дали урартите наричат кимерийците с името "хони" и защо, ако е така? 

      За целта бе необходимо да се обърна към древно-източната история на Урарту (Бийан, Бунд) и да потърся в асирийските и урартските клинописи отговор.

        Думата "хини(ли)" в урартския език има две значения: едното е "син", в смисъл урартския цар около 780 г. пр.н.е. Аргишти І е син (= хини-ли) на Менуа, предишния цар.

            Но самият Аргишти създава на левият бряг на река Аракс крепостта "Аргиштихинили".

          Тeзи "хини-ли", които живеят в тази огромна крепост-град, какви са му на Аргишти?

    Явно не са му всичките деца, независимо, че И.М.Дяконов на едно място допуска такава версия...

        Към 643 г. или 639 г. пр.н.е. урартския цар Сардури ІІІ, предвид на военната си слабост, доброволно признава върховенството на Асирия и се именува "син" на асирийският цар. Тоест, видно е, че думата "син" (хини-ли) в урартурският език, освен семейно значение, е имала и значение близко до "поданик", макар това да се е разбирало повече в преносен, отколкото в реален смисъл на зависимост. Все пак, Сардури ІІІ, след като се именува "син" на царя на Асирия, демонстрира външно-политическа зависимост.
    Живеещите в града на Аргишти І, т.е. в Аргиштихинили, са в същата зависимост (хини-ли) към създателя на града.
 
        С други думи, кимерийците, които към VІ в. пр.н.е. са приети в поселища на пост-урартците (бундур), между които и гр. Занави („Мокцевай Картлисай”), са наречени "хини-ли" от самите бундурк, което буквално значи "осиновени", а преносно "поданици"(?).

      Земите на север от Урарту са били автохтонни за кимерийците през VІІІ в пр.н.е., но между Гамирая и Урарту е съществувала област, именувана в асирийските клинописи „Gu/Qu-ri-a-ni-a”. Къде е тази област? През VІ в. летописецът Агатий Миринейски ни дава ценното сведение, че Лазика някога се е наричала "Огурия"...

        И така, кога кимерийците са започнали да ги наричат "бал///гар"???

   Терминът „бал”, според данни на ономастиката, съгласно Иванчик, е бил известен още на скитите (οὐαδτόβαλος) и означава „любимец на дружината”. В осетинския език, родствен със скитския, понятието „балц” е означавало „военни походи” и е свързано с няколко степени на инициация, през която са преминавали младежите, за да станат мъже.Думата „бал”, в този смисъл, в скитския и осетинския, е означавал „отряд участващ в поход”...

     Сиреч, както обърна внимание Иванчик в дебат с Дяконов, който бе превел, чрез ирански името "гамир" като "отряд в поход", ако - отбелязва Иванчик - "отряд в поход" трябва да бъде преведено чрез скитски, тогава имаме не "гамир", а "бал"....

       Следователно термина „бал/гар” вероятно е съставен от „бал” (скитско-осетинската дума за участници във военни походи) и от „Гар” („Gu/Qu-ri-a-ni-a”), както е известна земята на север от Урарту, откъдето са идвали кимерийците през VІІІ-VІІ в. пр.н.е.
 
     
     В 609 г. пр.н.е. вавилонците нападат за първи път Урарту, а през 606 г. атакуват някаква "област" на Урарту, която е наречена "Дом на Ханунии", която е до езерото Ван...Там срущаме и "Шубрия" и "Хубушкия"...

image

      Ще рече, напълно е възможно думата "хион, хионит, хони, хуни" да се е появила на Кавказ от Задкавказието, без да има връзка с етнонимът на монглоидните воини „хсионг-ну” от Ордос и Жълтата река, и тази дума може би като произход е от лексиката на Урарту (самоназвание "Биайн, Боян") ?
..........................................................................................

      Една от най-интересните легенди за произходът на българите е съхранена в епосът „Искандер-наме” на персийският поет Низами, който той пише в самото начало на ХІІІ в.

    Според легендата, Александър Македонски имал двама воини Бун и Гар, които участвали в походът му в непознатите земи на север, но двамата се разболяли от неизлечима болест и за да не заразят останалата армията били изоставени в една пещера. В нея те по чудо оцеляли, благодарение на някаква черна течност или кал. Пещерата се наричала „Балгар” и двамата решили отсега нататък да се казват „българи”, по името на пещерата.

      Низами, както знаем от „Барадж тарих”, е преписал тази легенда от волжко-българския епос от ІХ в. на Микаил Башту; не случайно в „Барадж тарих” се твърди, че хоните произхождат от Боян, последното е самоназванието на Урарту, както става ясно от урартските клинописи...

image

image

Урартски шлем
image

     През 528 г. българи от гр. Боспор (дн. Керч) на Кримския полуостров посещават Константинопол и се срещат с византийския император Юстиниан І. Между тях е и утигура Грод, когото Юстиниан харесва за градоначалник на Боспор. Грод е покръстен в християнството лично от императора. В Константинопол явно по това време е и историка Прокопий Кесарийски, секретар на военачалника Велизарий, който е бил в обкръжението на императора. Българите разказват следното от своята история: „В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума (на север от Кавказ - бел.м.), и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име." Прокопий записва тази древна легенда за синовете на кимериеца-цар в кн.ІV. 5 от своя летопис "Войната с готите"...Прокопий през VІ в. съобщава една важна историческа истина, пренебрегната от учените в модерния свят: хуно-българите произхождат от кимерийците. Пише го дори буквално: "Народите, които живеят там в древността са се именували кимерийци, а сега се наричат утигури. (кн.ІV.4, Войната с готите)”.

  Кимерийски шлем
image


Тагове:   хуни,   кимери,


Гласувай:
5
0


Вълнообразно


1. letopisec - Вероятно основната трудност при ...
13.05.2013 12:13
Вероятно основната трудност при изучаването на кимерийския проблем се състои в многообразието на намиращите се в наше разположение източници, на които, в рамките на едно изследване, е почти невъзможно да се извърши еднакво квалифициран анализ. Писмените източници по кимерийския проблем може да бъдат разделени на две напълно различни групи. Първата от тях са данните на античните автори. Те са достатъчно многобройни и разнообразни, но повечето от тях ние познаваме от втора и трета ръка и те се съхраняват в писанията на автори, които са живели много по-късно от действителните гръцки контакти с кимериийците. Информацията за кимерийците, която имаме на разположение от античните автори е много оскъдна и за това този неин недостатък от най-ранно време се е компенсирал с всякакви теории, аргументи и конструкции на учените. Развитието на познанията на античните автори за кимерийците, след изчезването им от историческата сцена най-късно от началото на VII-VI век. пр. н. е., настъпват не за сметка на нова информация, а за сметка на появата на нови тълкувания на вече известния ограничен кръг данни за тях. Особеното развитие на тази традиция изисква много внимателно отношение към подаваната от тях информация. Макар, че в основата на много съобщения на античните автори стоят реални събития, във всеки случай, когато те се използват, с особена острота стои въпросът за проверката на достоверността на тези данни, чието решаване изисква специални процедури за проучване и анализ на източника. Подценяването на този факт и буквалното, често наивно следване на античната традиция, води до погрешни схващания за историята на кимерийците.


Втората група от източници, рязко различаваща се по характер от първата, са акадските клиновидни текстове, писани едновременно с директните връзки между асирийците и кимерийците. Към тях се присъединяват и няколкото библейски текстове. Благодарение на тях, ние от първа ръка получаваме много надеждна информация.


Много от акадските документи са достатъчно добре датирани, често с точност до година, понякога дори до месец или ден, което позволява да се създаде надеждна хронология на кимерийската история и да се впише в общия контекст на историята на Предна Азия. Все пак, въпреки всички достойнства, акадските източници дават много фрагментарна картина на кимерийската история, като отразяват само малка част от епизодите, които са били свързани само с областта на непосредствените прагматични интереси на асирийците и вавилонците.
Статия в Роден Край www.rodenkrai.com
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bls
Категория: Политика
Прочетен: 1271134
Постинги: 63
Коментари: 728
Гласове: 284
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930