Новият роман на Кирил Милчев „Страстта на историка“ е увлекателно и драматично четиво. Коректор на текста е Нина Д., а редактор съм аз, Белов.

        В новият си роман Милчев продължава една традиция в творчеството си, която е проследима както в романа му от 1998 г. „Македонката“, така и в новели като „Ню Йорк“: съвремие и минало се преплитат в сложните лабиринти на повествованието.

 Обект на пресътворяване в романа е „тайната българска история“. Една укрита истина, която проф. Петър Пешев (син на защитника на българските евреи отпреди 1944 г. Димитър Пешев) разнищва с помощта на евреина от САЩ Айзик Милцхе.

 Пешев е въведен в света на висшата задкулисна масонска организация и става член на една ложа в Ню Йорк, където председател е клана Ротшилд. Действието в романа се движи задъхано, но не само в съвремието, а и в миналото, понеже ленинградският режисьор Кнупт, мигрирал в Щатите, решава да направи филм за Атила, Бича Божий. Най-великият българин за всички времена, според проф. Милцхе и проф. Пешев. Кнупт е съученик на Володя, бъдещия президент Путин, и двамата се срещат в Германия. По това време Путин е икономически съветник на Собчак. Путин се опитва да вербува за КГБ Кнупт в един ресторант, но режисьора разбира, че го следят и от ЦРУ.

         Виждате колко напрегнат е сюжета на романа в настоящето. В миналото пък, Атила Българина разделя Европа и владее с меча си над света. Но германските историци са укрили хуно-българската история и са пробутали на преден план германците-готи. Клана Ротшилд е впечатлен от Милцхе и Пешев, които на основата на проф. Хелфен, пренаписват историята. Готи-германци отиват на заден план, напред излизат хуно-българите, основния враг на Рим през онези далечни времена.

    В романа не липсват и любовни авантюри. Асистентката на Пешев се влюбва в професора, но тя обаче е любителка на траките и мечтае да създаде тракийска националистическа партия.

    Няма да разказвам повече, за да Ви е интересно. Надявам се скоро книгата да бъде издаден от умен издател, за да може първият в България „блог-роман“ да заеме своето достойно място в библиотеките.





ПРОЧЕТИ КНИГАТА ТУК:

Кирил Милчев. Страстта на историка.

Детлеф се засуети на входа, но скоро се появи управителят, който им намери маса независимо от многото хора. Като седнаха и поръчаха, Детлеф обясни на Кнупт:

- В този ресторант идват мои приятели, уговорил съм среща с един от тях. Обикновено е спокойно, но днес имало някакъв инвестиционен форум с представители от големите руски общини. – Детлеф даде да се разбере, че управителят е негов човек, след което се засмя: – И явно всички са решили да вечерят в руски ресторант.

Скоро се появи висок и суховат мъж на средна възраст, който поздрави и седна на тяхната маса. Името му бе Шумахер, но веднага обясни, че няма нищо общо с голямата легенда от „Формула 1“. Това разведри атмосферата и Шумахер като типичен германец мина към темата си:

- Съветският съюз се разпада, но само наивниците си мислят така. Всъщност в КГБ са решили наистина да изхвърлят марксистката доктрина, но не и „опаковката“, която ги направи военна сила. Русия се обособява като отделна държава, за да може след това под формата на ОНД да обедини отново всички пост-съветски държави и дори европейските, които в следващото десетилетие ще станат зависими от руския износ на газ. „Опаковката“ – разясни Шумахер – вече не е „световният комунизъм“, а евразийската теория на княз Трубецкой от началото на ХХ в. Днес тя се популяризира от един руски историк, Лев Гумильов, според когото от Средна Азия до Париж е геополитическата рамка на Евразия, създадена първоначално от хуните, а след това утвърдена от монголо-татарите на Чингис хан.

Кнупт се ококори и изтърси нелепо:

-   Ама това сериозно ли?

Шумахер го гледаше със стъклените си безцветни очи и невъзмутимо продължи:

- Княз Николай Сергеевич Трубецкой  е роден на 16 април 1890 г. в Москва, починал е на 25 юни 1938 г. във Виена. След Октомврийската революция емигрира в София, където създава „евразийската теория“. Тя е изключително оригинална. Князът смята, че болшевишката революция е станала не толкова заради някакви теории на Маркс и Енгелс, а заради руския цар Петър Велики, който след ХVІІІ в. променил истинската, „източна същност“ на Русия, опитвайки се да я превърне в „западен образец“. Евразийците днес мразят „западнячеството“ и издигат лозунга, че то е пагубно за „мать Россия“.

- Евразийството е създадено в София ли? – попита Кнупт.

- През 1920 г. и през 1921 г. именно в София княз Трубецкой издава основните теоретични тезиси на евразийството – поясни Шумахер – в книгите „Европа и человечество“ и „Исход к Востоку“. Очевидно е бил много благодарен на българите за гостоприемството, защото на страница 141 във втората книга дори пише, че малкото княжество Киевска Рус се е учило някога от големите източни държави Волжка България и Хазария…

-     Наистина не разбирам – обърна се Кнупт към Детлеф, казвайки му с жест „какво общо има това с мен“.

-  „Те“ – многозначително натърти Детлеф – знаят за подготвяния от Вас сериал за Атила, а теорията на Хелфен, върху която го правите, отрича произхода на европейските хуни от Средна Азия. Това е нож в сърцето на евразийската концепция на Гумильов, която ще стане новата идеология на Русия утре според наши наблюдения.

Включи се и Шумахер:

- След статиите на проф. Хелфен от 1945 г., че европейските хуни нямат нищо общо със средноазиатския народ от Ордос и Жълтата река при Китай хсионг-ну, учените на Запад приеха аргументите му и Томпсън в книгата си за хуните от 1948 г. писа, че хуните на Атила не са от Китай. На Запад постепенно се съгласяваха с Хелфен. Ето защо през 1960 г. Л. Н. Гумильов влезе в полемика с него и въпреки че се съгласи с аргументите му, се опита да обясни как все пак един „конен отряд“ хсионг-ну бил избягал от враговете си в Северен Китай хсионг-пи и стигнал до Волга. Там тези „мъжаги от конния отряд“ си взели жени от маджарския народ и за два века създали нов народ хуни, Атиловите хуни. С две думи, той всячески се опитва да спаси необходимата за евразийската концепция приемственост между хсионг-ну от Китай и хуните в Европа. Хипотезите му, макар и смешни, се поддържат от учени в България, Казахстан и Турция…

- Искате да кажете – попита разтревожено Кнупт, – че именно заради филма ми за Атила, който ще подрони бъдещата идеология на Русия, съм станал обект на службите им. Така ли?

Двамата кимаха утвърдително, след което Шумахер стана, сбогува се и си тръгна, а Детлеф го изпрати до входа и се отби до тоалетната.

Кнупт остана сам и объркан. Погледът му безизразно се зареея в множеството хора по масите. В този момент пред очите си видя познато лице със сламена коса. То също го гледаше и дори се приближи към масата.

Не беше се променил на ръст, все така сериозен, сякаш се цупи. Това бе приятелят му от Ленинград  Владимир, студент по право тогава, чиято квартира често използваше, за да води гаджета. Кнупт се надигна с широка усмивка:

-       Владимир Владимирович, Володя… Това ти ли си?

-   Куня – разтвори широко ръце нисичкият слаб мъж, чиито сламени коси бяха оредели. – Каква среща!

Двамата се прегърнаха и едновременно изрекоха: „Какво правиш тук?“.  Володя седна, подви ръце и рече:

-    Аз съм съветник по инвестициите при Собчак, кмета на Питер, тук съм на един форум. А ти, Куня?

-    И аз съм по работа – засмя се Кнупт на ленинградския си прякор „Куня“. Честно казано, бе му домъчняло да го чуе. Той гледаше Володя почти любовно, малкото студентче бе заякнало и все така „мушмурок“. И се започна една, по „руски“. Водка, сельодка, кисели краставички, даже Володя привика една пищна лелка от делегацията и ѝ каза да не се връща без „сланинка“. Онази направи кисела физиономия: „Добре, господин Путин…“.

Кнупт забрави глобалистичните си страхове, отново беше „сред свои“. Заразказваха се стари истории, кой къде е, как е. По едно време Володя попита:

-      Ти сериозно ли не я позна?

-         Коя? – учуди се Кнупт.

-   Наташа, дето ти уреди квартира от „Жилфонд“ – посочи Володя лелката, която обикаляше по масите „на своите“, за да търси парче от старозаветната руска „сланинка“…

Кнупт се сконфузи, в миг осъзна, че Детлеф не се появи на масата вече. „Това е постановка“, осъзна той и изглежда, страхът му се изписа на лицето, понеже Володя се премести на стола до него и приятелски го прегърна:

-  Куня, старото свърши. Няма го. Разбираш ли? Ние вече сме нови хора, играем по правилата на играта, създаваме банки, фирми, нашата земя е богата, а народът ни – беден. Докога? Репресивната машина е закопана като куче в земята. Ще създадем нова страна, виж, и Солженицин си дойде „у дома“. Куня, та това е и твоята страна, тя сега се създава отново като държава. Дойде нашето време, старчоците са за пенсия. Имаме всичко: нефт, газ, метали, интелект. Всичко, което е необходимо, за да вдигнем жизнения стандарт. Стига тъпи комунистически лозунги. Стига сме оправяли света, имаме си огромна страна, нея трябва да я направим богата и силна заради хората. Това е твоята страна, Куня.

-    Какво искате от мен? – не се успокои Кнупт.

-  Просто не се занимавай в твоя филм с произхода на хуните, то и без това тази тема е дискусионна. Направи го тоя филм, ти можеш. Ще го купим да го покажем и в Русия. И Куня, ела си, приятелю. Инвестирай сега в Русия, ти можеш да доведеш капитали, в Америка няма вече пазарни ниши, но при нас има. И няма да си сам, аз ще съм зад гърба ти. И един последен съвет: не се занимавай с тия олигарси – подаде Володя един лист и като потупа Куня по рамото и го целуна по челото, си тръгна.

Кнупт се загледа безмълвно в смешната походка на Володя и се почувства спокоен. Старата депресия окончателно отлетя. Едва сега си даде сметка, че Русия и КГБ вече не са същите. Там на власт вече бяха неговите приятели от Ленинград.