„Това прочетох в „История на България“, преписана от български кадия, който е бил един от учениците на Абу-л-Масали Джууейни...”

  През 1959 г. в Мадрид бе открит ръкопис от ХІІ в. на андалузкия историк ал-Гарнати, в който той твърди, че при посещението си през ХІІ в. във Волжка България, е чел българска историческа книга и упоменава, че нейното заглавие е: „История на България“.

Руските хазаролози Бартолд и Новоселцев ясно пишат, че именно Волжка България онаследява териториите на Хазарския каганат, така че картата с границите е обективна...

     След ІХ в. васалните българи в Хазарският каганат преместват своя административен център от Приазовието на север, при реките Волга и Кама, вследствие на което р. Атил, чието птолемеевско име от ІІ в. е р. Ра, получава името си Болга. Гръцизираната форма става всеобща в Киевска Рус по-късно: Волга.

Докато дунавските българи запазват своя матерен индоевропейски кимерийски език, обогатил значително лексиката на балто-славянските езици, волжките българи след ІХ в. са отюречени и постепенно, както пише поета от ІХ в. Микаил Бащу, хонският език (разбирай: кимерийския), е асимилиран.

След посолството на Арабския халифат през 921 г. в гр. Болгар на Волга и Кама, волжките българи приемат арабицата като писмо. Волжко-български исторически ръкописи, писани на арабица след Х в. и до днес се съхраняват в тайните сейфове на руските архиви, но никой няма достъп до тях. Изобщо тюркоезичната историческа средновековна литература, която се съхранява в Санкт-Петербургския филиал на Института по изтоковедение на Руската академия на науките (ИВ на РАН), никога не е била легализирана, за да се ползва от изследователите.

Едва през 1962 година във фондовете с ръкописи е позволено на трима учени да каталогизират тюркоезичните текстове с историческо съдържание. Техните имена са Л. В. Димитриева, А. М. Мугинов и С. Н. Муратов. Те работят под редакцията на А. Н. Кононов. Това библиофилско описание е предприето от тогавашния предходник на ИВ на РАН, т. е. от Институтът на народите на Азия към Академията на науките на СССР. Едва през 1963 година ръкописите са заведени по правилата на библиографията и им е даден шифър. През 1965 година в тираж от 1150 бройки е издадено „Описание тюркских рукописей института народов Азии, т. І, История”, в издателство „Наука”. Срещу всеки шифър е направено кратко описание какво съдържа ръкописа, но тази деликатна дейност се е извършвала под „наблюдението” (с. 6) на някакво загадъчно „Методическо бюро” (с. 6), което не е нищо друго, освен специална цензура.

 www.orientalstudies.ru/rus/images/pdf/c_dmitrieva_co_1963.pdf

         Още на втора страница добросъвестните библиографи уточняват, че ръкописите пред тях са огромен брой „съчинения, писани на турски, узбекски, уйгурски, татарски (разбирай „български” - б. м.), азърбайджански и туркменски езици”. Те твърдят, че текстовете са писани с „арабско писмо” (с. 3). Освен това, „историческите съчинения по време на написването обхващат период от Х до началото на ХХ в.” (с. 6).

Оказва се, че от общо двадесет ръкописа, засягащи историята на Волжка България, седемнадесет не са били заведени и са нямали сигнатура до 1963 година.

Трите текста, които единствено са били заведени до 1963 г., са от колекциите на Дал, Савелев и един от неизвестна колекция.

Библиографите твърдят, че деветнадесет исторически ръкописа (от 20 описателни номера: 36 - 55), засягат историята на Волжка България и са съставени (или преписани) през ХVІ век (с. 247).

Досега се знаеше, че средновековни волжко-български ръкописи са били преписвани през 1680 г. (ХVІІ век) от секретаря на Сеид Джагфар, чието име е Бахши Иман. Оказва се, че един век по-рано се е правило същото на територията на Казанското ханство.

Ръкописите, които са нямали сигнатура преди 1963 г. и едва тогава им е даден за първи път шифър, са (първо пишем номера по описанието от 1963 г., а след това даденият шифър); 37 (1232); 39 (2578); 40 (2598); 42 (3981); 43 (2564); 44 (2637); 45 (3447 - ІІІ); 46 (3492 - І); 47 (2548); 48 (2597); 49 (4310); 50 (2670); 51 (3447 - І); 52 (2624); 53 (1034); 54 (2623); 55 (2515).

Онези три, които са били заведени, са: 36 (нов шифър 749); 38 (н. ш. 751) и 41 (н. ш. 750).

Общият брой е 20! Описателните номера са 36 - 55. Всички те, според библиографите, засягат историята на Волжка България.

Ръкопис под № 56 има шифър 3492 - І. В горната група (36 - 55) ръкопис с номер 46 (3492 - ІІ) съвпада с 56, което означава, че авторът е един и същ.

И действително № 56 е известната в Казан (от 1870 г.) книга на Шараф ад - дин ибн Хасан ад - дин ал - Булгари (така е изписан на оригинала на арабски, въпреки че този автор сега в Татарстан не го наричат ал - Булгари, а ал - Муслими - б. м.) „Рисала - и таварих - и Булгарийа”.

Явно № 46 е дубликат на № 56 и понеже № 56 (горната книга) е издадена в гр. Казан през 1780 г., може би № 46 са чернови на ал - Булгари.

Оттук обаче започва „теорията на конспирацията”, ако мога така да кажа.

Всички описани ръкописи (36 - 55), в нарочният раздел „Автор”, са поставени под името на „ал - Булгари”, без да става ясно този човек от ХІХ в. ли са имали предвид библиографите или множество автори (преписвачи и компилатори) волжки българи, които масово са слагали низбата „ал-Булгари”, за да демонстрират народностното си самосъзнание?

Болшинството от ръкописите (36 - 55) са постъпили в съветските архиви през 1938, 1939 и 1940 години, вследствие сталиновата заповед всички староръкописни книги на арабица да бъдат иззети от собствениците и библиотеките от НКВД (КГБ). Онези, които ги укриват, ги е заплашвала каторга или разстрел.

При описът на ръкописи 36 - 55, извършен през 1963 г., се оказва, че по-голямата част от сбирката е от личната колекция на Вахидов. За библиографите не е било никак трудно да го разберат, понеже Вахидов е имал овален печат с текст „С. Вахиди катепханасе” (Библиотека С. Г. Вахидов).

В началото на издадената през 1965 г. книга „Описание тюркских рукописей Института народов Азии, т. І, История” може да бъде прочетена официалната версия как от 1818 г., с учредяване на Азиатския музей, са се попълвали архивите на Русия и СССР с източни ръкописни колекции. Идват ръкописи отвсякъде. Братът на Жан-Жак Русо, Ж. Л. Русо, дарява на два пъти ръкописи на просветената императрица Екатерина Велика. Изреждат се имена на бележити колекционери като Дал, Френ и т. н. Посочено е, че през 1934 г. се състояла  „Археографическа експедиция”  на АН на СССР. Като дарител по това време е посочен и С. Г. Вахидов.

Има данни, че Вахидов действително през 1934 година е извършил дарение, но не на средновековни ръкописи, а на фолклорни материали, които е събирал.

Основните ръкописи, които е притежавал Вахидов, не са дарени от него, а са му конфискувани през 1938 година от КГБ, а самият той е арестуван. След това не се знае нищо за него, нито къде и кога е убит от съветските комисари.

Присвоените ръкописи от Вахидов, КГБ (тогава НКВД) регистрира като колекции на три подставени личности. Съобщава се, че единият доставил и дарил ръкописи от Татария, другият - от Средна Азия, а третият - от Башкирия (с. 4, в Описът от 1965 г.).

Или КГБ няма въображение, или пък това е някакъв чекиски код, но и трите личности са с фамилии, които започват с буквата „З”: Забиров, Зарифов, Зарипов...

На стр. 4 в книгата от 1965 г. четем за дарени колекции „от 1939 г. на В. А. Забиров, от Татария; от 1940 г. на М. З. Зарифов, от Средна Азия; от 1940 г. на Х. М. Зарипов, от Башкирия”.

Получава се следният каламбур:

В предисловието се съобщава официалната държавна версия кои са колекционери на източни ръкописи и сред големите, заслужили учени, са съобщени също трите „З”. След това обаче, когато започва практическият процес на описване през 1962 г. и 1963 г., се оказва, че такива колекционери няма. В специален раздел „Указател”, библиографите посочват собствениците на описваните от тях ръкописи и от кои колекции са. Трите „З” не са сред „неизвестни колекции”, те са известни, според държавната съветска версия колекционери от 1939 г. и 1940 г. Ала колекциите носят знак (печат, автограф) на колекционера, и там ги няма трите „З”.

Тоест, в казионната съветска историята колекционерите ги има, а когато трябва да се види на практика кои ръкописи са колекционирали, ги няма. В разделът „Указател на колекционерите” (с. 252), ги няма…

Ще рече, това са явно подставени псевдо-колекционери, които трябва да прикрият, че повечето ръкописи (с номера от 36 до 55) от Татария и Башкирия, са на Вахидов и са му били конфискувани от КГБ, а онези, които не са на Вахидов, са на други жертви, които са имали доблестта, въпреки заповедта на Сталин от 1938 г., да съхраняват исторически книги на арабско писмо през 1939 г. и през 1940 г. от тези два региона.

Трите „З” и досега са част от руските колекционери на източни ръкописи.

Наскоро О. Ф. Акимушкин направи доклад как се е формирал Санкт-Петербургския филиал от „мюсюлмански ръкописи” (вече не са „исторически”) на ИВ на РАН: К истории формирования фонда мусульманских рукописей
www.orientalstudies.ru/rus/index.php

 В тази сграда са укрити средновековните волжко-български летописи.
 

        В докладът му Х. М. Зарипов е отъждествен с М. З. Зарифов. Вече са едно лице!

Акимушкин изписва този „колекционер” така: „Зарифов (Зарипов) М. З.”. А третото „З”, т. е. В. А. Забиров, който според описвачите от 1963 г. дарил през 1939 г. колекцията си, според Акимушкин е починал през 1938 година (?).

Ако той е бил сътрудник на Институтът по изтоковедение на Академията на науките на СССР, нима е държал до смъртта си ръкописи вкъщи, че те чак през 1939 г. са предадени в архива?

Вахидов, според Акимушкин, дарил през 1934 г. - 362 ръкописа. През 1934 г. се състояла и т. нар. „Археографическа експедиция” (?), в която, според Акимушкин, участвали В. А. Забиров и С. Г. Вахидов. Излиза, че В. А. Забиров не е дал в съветските архиви нищо до смъртта си, а същевременно „Археографическата експедиция”, според данните които ползва Акимушкин, донесла „1564 ръкописа” от Татария и Башкирия.

 ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%85%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2,_%D0%A1%D0%B0%D0%B9%D0%B8%D0%B4_%D0%93%D0%B0%D0%B1%D0%B4%D1%83%D0%BB%D1%8C%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87

           
         Кой ги е донесъл? КГБ ли? И кога ще се запознаем с тези ръкописи?

През 1959 г. в Мадрид бе открит ръкопис от ХІІ в. на андалузкия историк ал-Гарнати, в който ал–Гарнати твърди, че при посещението си през ХІІ в. във Волжка България, е чел някаква българска историческа книга и упоменава, че нейното заглавие е: „История на България” (Абу Хамид ал-Гарнати. Ал-Му`риб ан ба`д аджаиб ал-магриб: „Това прочетох в История на Булгар, преписана от български кадия, който е бил един от учениците на Абу-л-Масали Джууейни...”). Става дума за Якуб ибн Нугман, чийто баща Нугман ибн Хамид (ум. 1061 г.), е автор на ръкописа „История на България”.Абу-л-Масали ал-Джууейни (ум. 1085 г.) е имам на два свещени града, Мека и Медина. При него, освен Якуб ибн Нугман, се е учил и енциклопедиста ал-Газали (1058 - 1111).

Руските хазаролози Бартолд и Новоселцев ясно пишат, че именно Волжка България онаследява териториите на Хазарския каганат, така че картата с границите е обективна...

Летописно архиварче, Волга е името на реката, ама от началото на XVI век. Това е известно на всеки пълнолетен волжки циганин с булгарско самосъзнание. Така че, както обикновено, на теб ти се губят 5-6 века време.

Дост, я виж Ал-Гарнати какви ги реди, специално за мазните булгур тюрк пезевенклар:

"... А учените при тях се наричат БАЛАР, затова са нарекли тази страна "БАЛАР", което означава "учен човек", и това са го арабизирали и са започнали да я наричат "БУЛГАР"."
Демек, измислицата "Волга Булгар" е резултат на фонетични манипулации на руски и съветски учьони и естествените недостатъци на куфическата арабица. Няма "Булгар" в изворите, а чувашкото ПЪЛХАР и татарско БОЛФАР.
Ия анлиор мусун?

След краха на държавата на Кубрат през 669 г., Аспарух отива на запад и през 681 г. създава своя държава на Балканите. Българите остават васално зависими от хазарите, но през 969 г., точно три века след падането на Велика България, се създава силна държава България от Каспийско море до река Кама и на запад до Харков. Още през 921 г. волжките българи приемат исляма...До идването на монголо-татарите на Чингиз хан през 13 в., Волжка България е цветуща държава. Както пише основателя на евразийството княз Трубецкой, по същото време Киевска Рус е "незначително княжество". Князът препоръчва да се изучи благотворното влияние на Волжка България над Киевска Рус!

този пасквил влиза в противоречие с тезата ти за Кубрат. Да не те гони деменцията, нещо?
Когато ти е удобно Кубрат е в Хърватия, обаче любимия син Аспарухчо бил в степите над Азовско море.
Хапчетата!

"Оказалось, что понятия КРОМАНЬОНЕЦ, и ЧЕЛОВЕК, ГОВОРЯЩИЙ ПО-РУССКИ, совпали...В этой связи хотелось бы отметить присланную на Конгресс статью Павла Серафимова, болгарина, и Джанкарло Томеццоли, итальянца, о попытках дешифровки надписи, выполненной линейным письмом А, до сих пор не дешифрованным. Многие исследователи полагают, что это письмо принадлежит носителям крито-микенской культуры, пеласгам, славянам по происхождению.
www.organizmica/archive/505/viss.shtml

"В самом деле, нельзя не восхититься глубиной и масштабом проведённых авторами докладов исследований, доказывающих несомненную первичность славянской протоцивилизации по отношению ко многим другим цивилизациям и культурам глубокой древности. Археоника — наука о духовной культуре человечества — всё более уверенно заявляет именно об этом. Например, санскрит это искусственный язык, созданный в I веке н. э. на базе русского языка. Поэтому нам не надо больше привлекать индийские аналоги, чтобы проследить этимологию слов русского языка, в котором более чем предостаточно нужных нам корней. Надо только немного поднапрячься. По данной тематике хорошо поработала секция «Докирилловская письменность», в которой выступили с докладами: Тентов Аристотель, член Палаты представителей Македонии («Древнейший македоно-славянский словарь»); Томеццоли Джанкарло, главный эксперт Европейского патентного бюро в Германии, и Серафимов Павел, дизайнер из Голландии..."

za.zubr.in/2010/05/28/6442/

Тентов е човек от "ранга" на Васко Ильов, Паско Кузман, Ташко Белчев, Ал. Донски и т.н. Все македонисти - комедианти които разпалват античното лудило по Варадарско. Всеки може да си направи извода за каква анти - българска доктрина иде реч.

Павел Серафимов, Джанкарло Томеццоли: «Доказательства раннего присутствия славян на Минойском Крите/Новое азбучное прочтение ЛИНЕАРНОГО А письма/EVIDENCE FOR EARLY SLAVIC PRESENCE IN MINOAN CRETE. NEW AZBUKAS (SLAVIC ALPHABET) READING OF THE LINEAR A INSCRIPTION»
www.srpska/article.php

Не знам в коя лаборатория е създаден тракедонизма като теория, но явно е предназначен за консумация от българи, които веднага трябва щастливо да си хвърлят историята в боклука и да облечат рубашката на тракедонизма. Очевидно, тракедонизма е създаден от олигофрени, които си мислят същото за българите, иначе не съм чел по-проста теория от тази на Спароток, Боцмана и Пасков. Тримата мускетари от Лубянка. Тъпанарчета, решили да се ебават с българите и тяхната история.
Харесва ми
Харесва ми
Любов
Haha
Wow
Sad
Angry
КоментарСподеляне
3Bisser Danev и 2 други
Коментари
Anna Yanatchkova
Anna Yanatchkova Началницте им са виновни.Такива са си избрали.А тези - за хлебеца и ако могат и нещо друго да сложат отгоре.
Вече не харесвам · Отговор · 1 · 50 мин.

„Придоша от восточные страны во Болгарьскую землю безбожнии татаре и взяша славнымй великий город болгарскый, и избиша оружьем от старца и до юного и до сущего младенца, и взяша товара множество, а город их пожгоша огнем, и всю землю их плениша.“
„Идоша по Волзе вой людье в Болгры, и привезоша жито, и тако ожиша.“
руския Воскресенски летопис за нападението в 1220 г. от русите на българския град Ошел при Волга: „Великият княз Юри Всеволодич изпрати брата си Святослав против безбожните българи ... Българската конница и князът им излязоха извън града на полето, за да дочакат русите.
В крайна сметка Иван Грозни се нарича „цар болгарский“, а не цар пълхарски или баларски.
Българите пазели своите стари обичаи до нашествието на татарите през XIII в. Смесицата между българи и татари се отразила върху расовата, езикова и битова особеност на българите. Така, докато през X в. Ибн-Фадлан изкарва волжките българи за славяни, а Масуди ги смята за тюркско племе, самите българи през XIV в. заявявали, че са смесен народ. За това ни разказва писателят Шемс Еддин Димешки. Множеството българи, които всяка година отивали на поклонение в Мека, на минаване през Багдад трябвало да запишат имената си в административно-полицейските списъци и да означат народността си. По тоя случай, казва Димешки, българите заявили: „ние сме народ, роден между тюрките и славяните“.
По-нататък българите на Волга вече се издавали за татари. За българи се приказвало само в преданията. По-дълго време, дори и до XIX в., с името българи се наричали само търговците на прочутите юфтови кожи, някогашна специалност на воложко-българската индустрия.

Извод - единствения пълхар или балар е май илиян

Днес Българския национален конгрес в Казан потвърждава устойчивостта на булгаризма...

На 25 февруари 1997 година казанският историк И.Тагиров отбелязва, че „...не бива да се игнорират такива съчинения като „Шан кизи дастани” и „Джагфар тарих-и”. Те не са могли да възникнат на пусто място и, несъмнено, имат реални корени. Съвсем друга работа е, че появата на тези материали е съмнителна. Някои даже казват, че това е фалшификат. Ако е така, то този фалшификат трудно може да не се признае за гениален. Къде са тия гении?”[ Сп. „Эхо веков”, бр. 1/2, 1997.]

Думи на един булгарин от Казан, който не е агент на КГБ, подобно много други, които днес се опитват да ни говорят за волжките булгари:

Как така вие, дунавските българи, падате под османско владение през 1393 г. и през 1878 г. се оказва, че сте няколко милиона, а ние, волжките българи, които падаме под руско владение през 1552 г., се оказва, че ни няма? Ако вас, дунавските българи, днес ви наричат „османци”, т. е. по името на вашият поробител, вие няма ли да се борите за възстановяване на историческата памет, че сте „българи”, понеже ние, не сме чеченци и нямаме национални претенции. Живеем си добре с руснаците, но не можем да допуснем да бъдем наричани „татари” или ако ще се продължава с този кошмар, положен от Сталин през 1920 г. със създаването на една измислена автономна съветска република Татария, то нека поне се знае, че сме „българо-татари”. Понеже огромната държава на Чингиз хан не е била само по нашите земи. Вашите турци днес се наричат „български турци”, а ние даже нямаме право да се наричаме татари от български произход.

Историята на волжките българи дължи много на записките, които през 922 г. пише Ибн Фадлан, който пристига като секретар на халифатското посолство, посетило Булгар, по молба на българският владетел Алмъс.


В своите „записки“ (Рисала) Ахмед Ибн Фадлан употребява 36 пъти арабската дума „балад“, която може да означава както „град“, така и „страна“. Съветският историк А.П.Ковалевский е категоричен, че волжките българи са нямали градове и тази дума при Фадлан означава само „страна“ (О степени достоверности Ибн-Фадлана // Исторические записки Т. 35. 1950).

Днес руската археологическа наука опроверга това. Волжките българи са имали градове.



Все още обаче буди подозрение факта, че са имали книжнина, която е била на арабица. А не би трябвало.

Волжко-български исторически ръкописи, писани на арабица след Х в. и до днес се съхраняват в тайните сейфове на руските архиви, но никой няма достъп до тях.

Изобщо тюркоезичната историческа средновековна литература, която се съхранява в Санкт-Петербургския филиал на Института по изтоковедение на Руската академия на науките (ИВ на РАН), никога не е била легализирана, за да се ползва от изследователите.

Няколко пъти съм писал за "Джагфар тарих", критикувал съм Нурутдинов за това, че - според мен - предаде делото на чичо си Нихматулин, впускайки се в басни за българи от Ледниковата епоха. Търпял съм критики за интереса си към "Джагфар тарих", както от пан-тюркистите, така и от модерните пан-славяни (тракедонистите). Всички те - особено пан-тюркистите, които уж защитават автентичността на "Джагфар тарихи" - отказват да приемат очебийното в началото на текста, а именно твърдението на старите волжко-български автори, че произхода на българите е от кимерийците...

Пак повтарям, руското Слово за Игор също няма оригинали, но се изучава: критично....Така е правилното, но за съжаление, Нурутдинов съсипа съхранения ръкопис на Джагфар тарих при чичо му Ибрахим Нихматулин, като започна да пише глупости за българи от Ледниковата епоха, за траки и тюрки и т.н., при това - под окото на КГБ - и ето ти т. 2, т.3, т. 5 на Джагфар тарихы. Днес, в Татарстан от КГБ е назначен за Пръв булгарист бившият президент Шамиев, който пак под диктовката на КГБ като президент през 1994 г. извършваше гонение над онези, които искаха да се запишат "българи" на преброяването в Русия. И то при условие, че Руската конституция позволяваше в графата "народност", всеки да пише каквото си иска...Много газорубли, много...

Да, съвсем справедливо отбелязвате, че името Волга е сравнително късно. Най-старото название на реката е Ра, следват Ател, Атил, Волга е от 14-16 век. Ако не се лъжа Никифор Григорас е един от първите, които споменават Волга.

Никифор Григора (на старогръцки: Νικηφόρος Γρηγορᾶς, Nikephoros Gregoras, Nicephorus Gregoras, * ок. 1295 в Хераклея Понтика, † 1359/1361) е византийски историк, теолог, писател и астроном през 14 век.

пише за северна река отвъд Дунав, но в оригинала е наречена Вулган, а не Волга. Волга не е северна река, а източна спрямо нас.
Река България е фиксирана на френска и италианска географска карта от XVII век, това е днешната Южна Морава в Сърбия. Точно там по времето на Анастасий българите минават Дунав и почват да заемат долната земя Охридска. Виж Йордан Табов по въпроса.
http://www.venets/getfile.php?id=65
Когато българите са на Балканите през IV и V век, волжките туземци пълхар болфар живеят в каменната ера, не познават камъка и керамиката и вероятно са се учили да ходят на два крака.

Исходя из вышесказанного, можно назвать четыре государства славян, а именно паннонцев, лехитов, русских и чехов или богемцев. И, так как впоследствии «появилось много других государств и королевств славянского народа (Slavonice nacionis), достойным является сообщить их имена и объяснить их. Королевство булгар ведет свое название от реки Булга (Bulga)
...........................................................................................

Спароток, горната хроника е писана в периода ХІ-ХІІІ в.в., така че и преди 14 в. има данни за Болга и българите...

„А как това място е получило името си България, ще ви разкажа. На север зад Истър (р. Дунав, к.м.) има земя, по която тече немалка река; местните я наричат Булга; от нея са получилите името си самите българи, които по произхода си не са други, а скити. Когато зловредното иконоборство тревожило православните, българите се вдигнали оттам с децата и жените си, и в безчислено множество се прехвърлили през Истър. Преминавайки през двете Мизии разположени по Истър и ограбвайки ги напълно, което останало като някаква поговорка, като от скакалци, или като от мълния, те завзели Македония, с прилежащата зад нея Илирия, доволни от тези удобства, които намерили там. Столица в бъдеще им станал този град (Охрид, а има и други версии к.м.), който Юстиниан удостоил с честта на архиепископия и й дал име, както казахме, Първа Юстиниана. После по името на народа, заселил се там, тази страна била преименувана в България, а първа Юстиниана призната за митрополия на България. По-късно цар Василий Българоубиец, след много битки, в края на краищата ги съкрушил и поробил; а тези, които обитавали по-нагоре, се изселили в долна Мизия към Истър; независимо от разпоредбите, името, като някакъв паметник от тях, останало за архиепископията."

а не баняджийски и московски преводи на Григора.

Изглежда, че като истински волжки туземец и ти не правиш разлика между север и изток.
" ...На север зад Истър...". Волга зад Дунава ли е???

ебаный сербо-чифутский педераст "iliyanv", тебя твоя мать проститутка высрала для того чтобы ты потомственный копрофаг ел лайно, а не сидел в интернете. сгинь отсюда , блядь смердящая.

862 г. – Създадена е първата (след 1552 г.) легална община на волжките българи в Казан начело с Багаутдин Ваисов, наречена “Ваисовка” (по фамилията на ръководителя). След като се отказват от руските си паспорти, в общината влизат и получават общински паспорти, в които пише “зль булгари” (“българ” на арабски), 330 000 волжки българи- мюсюлмани.
1884 г. – Властите в Царска Русия арестуват Б. Ваисов и го хвърлят в Казанската психиатрична болница.
1893-1894 г. – Убиват Б. Ваисов.
1894 г. – Руските власти арестуват новия ръководител на общината на волжките българи Сардар Гайнан Ваисов (1878-1918г.), син на Б. Ваисов, и го изпращат в каторга на остров Сахалин.
90-те години на XIX век – Руските власти депортират в Сибир няколко хиляди волжки българи-ваисовци.
1906 г. – Сардар Ваисов се завръща от Сахалинската каторга. Ръководената от него политическа партия на волжките българи “Фиркаи Наджия” (“Партия на избавлението”), бореща се за възстановяването на Волжката Българска държава, наброява 60 000 членове.
1909 г. – С. Ваисов се среща с великия руски писател Л. Н. Толстой в Ясна Поляна. От тази година Л. Н. Толстой и дъщеря му Татьяна Львовна оказват материална помощ на волжките българи.
1918 г. – Партията “Фиркаи Наджия” решава да обяви на 28 март 1918 г. Волго-Българска република.
28 февруари 1918 г. – С. Ваисов и други ръководители на Волго-Българската републиката са убити (от татарски националисти и тайни агенти на болшевишките специални служби), в резултат на което се проваля провъзгласяването на Волго-Българската република.
февруари-март 1920 г. – Започва “Вилната война”, въстание на волжките българи от Казанска и Уфимска губерния срещу опитите на болшевишката власт да създаде на територията на Волжка България “Република Татарстан”. В онзи момент волжките българи наброяват 1 300 000 души, а татарите са 300 000. Въстанието е потушено с невиждани жестокости от чекистите и от Червената армия.
25 юни 1920 г. – По проект на Сталин е обявена Република Татарстан, разположена върху територията на Волжка България.
1923 г. – Сталинското ръководство на СССР забранява общината на волжките българи и партията “Фиркаи Наджия” и изпраща ръководителя на общината и на партията Газизан Ваисов (брат на С. Ваисов) в най-страшната каторга от ГУЛаг – Соловки. Волжките българи стават първият репресиран народ в Съветския съюз.
Средата на 30-те години на XX век – Мидхад Ваисов, син на С. Ваисов, е арестуван и изпратен в концентрационен лагер.
1939 г. – Чекистите зверски пребиват Гайян Заисов (брат на С. Ваисов и ръководител на общината на волжките българи в Полша) и цялото му семейство. Извергите първо изнасилват дъщеря му, а след това я обесват в затворническата килия.
1920-1940 г. – За 20 години чекистите и съветски войски избиват повече от 50 000 активисти на забранената община на волжките българи и членове на семействата им.
1957 г. – Газизан Ваисов е освободен от затвора и умира през 1963 г.
1957-1986 г. – Неуспешни опити на новия ръководител на общината на волжките българи М. Ваисов (освободен от затвора за участието му във Великата Отечествена война) да получи официална реабилитация на общината на волжките българи и на партията “Фиркаи Наджия”.
1968 г. – Безрезултатно обръщение на Ф. X. Нурутдинов към главите на най-големите държави с призив да бъде сложен край на дискриминацията на волжките българи в Русия. Ф. Г.-Х. Нурутдинов е изключен от Казанския университет по искане на КГБ. Година по-късно Нурутдинов, с негласната подкрепа на тогавашния ръководител на Република Татарстан Ф. А. Табеев, успява да продължи образованието си в университета.
1978 г. – Създадено е нелегално ръководство на Казанската община на волжките българи начело с Ф. Нурутдинов.
1979 г. – Кремълското ръководство сваля Ф. А. Табеев (организатор на строителството на КамАз в гр. Набережние Челни) от поста ръководител на Република Татарстан заради съчувствието му към идеята за възраждане на Волжка България. Разгърнатата от съветските власти и от татарските националисти антибългарска кампания довежда Г. В. Юсупов до психическо разстройство, а X. Г. Гимади – до самоубийство. Двамата са най-големите учени с български корен. Властите забраняват на последния оцелял български учен Ф. X. Валеев да живее и работи в родината си.
1986 г. – Умира водачът на волго-българската община в Русия М. С. Ваисов. За нов водач на волго-българското освободително движение е избран Ф. Нурутдинов.
Август 1988 г. – Г. А. Хабибуллин и Ф. Нурутдинов създават Казански клуб на любителите на българската история и култура “Булгар аль-Джадид” (“Нови Болгар”), първата легална организация на общината на волжките българи след 1923 г.
17 септември 1988 г. – Свикан е първият след 1918 г. открит политически митинг на волжките българи от град Казан, състоял се в казанския музей “Г. Тукай”.
24 септември 1988 г. – Първи всеруски митинг на волжките българи на Казанския централен стадион в защита на националнити и гражданските им права. Участват представители на волжките българи от Набережние Челни, Башкортостан, Самара, Москва, С. Петербург, Сибир, от Украйна, Казахстан, Азербайджан, Узбекистан, Туркменистан и Киргизия.
Януари 1989 г. – Извършено е преброяване на населението в СССР. По нареждане на властите преброителите отказват да записват волжките българи като такива и ги пишат “руснаци” и “татари”. Преброител-татарин заплашва члена на волго-българската община Раушание Галеева: “Ако не се съгласите да Ви запиша като татарка, ще дойдат хора, които ще изгорят Вашата къща заедно с Вашия парализиран мъж!”…
2 юли 1989 г. – Общината на волжките българи открива паметник на С. Ваиссв в Казан. Скулптор е ръководителят на Киевската община на волжките българи Т. Абдуллин.
Април 1990 г. – Излиза първи брой на вестник “Булгар иле” (“България”) на общината на волжките българи с тираж 40 000. Създадена е организацията Български национален конгрес.
9 юни 1990 г. – Открит е Първият джиен (събор) на представителите на волго-българските организации в Казан.
1993 г. – Враговете на българския народ убиват Г. А. Хабибуллин, виден деец на волго-българското движение и директор на Казанския музей «Т. Тукай”. Преди това убийците изнасилват малолетната му дъщеря и тя загубва ума си. Убийците и насилниците остават ненаказани, както палачите на Багаутдин, Сардар и Гайян Ваисови. Поради ожесточени преследвания от страна на властите редица организации на общината на волжките българи принудително прекъсват легалната си дейност.
25 юни 1994 г. – Открит е Вторият джиен на представителите на волго-българските организации в Казан.
1994 г. – Главата на Казанската община на волжките българи X. Г. Габдрахманов спечелва двугодишно съдебно дело за правото официално да се нарича българин и получава паспорт със записана националност болгар (на руски “булгар”). Генералната прокуратура на Русия по молба на Татарстан отменя справедливото решение на съда, но X. Г. Габдрахманов отказва да върне паспорта със свидната дума “булгар”.
1994 г. – Оренбургският издателски център на общината на волжките българи и редакцията на в. “Болгар иле” публикуват първи и втори том на сборниика на волго-български летописи “Джагфар тарихи”. Веднага “неизвестни лица” напълно разрушават издателския център, като лишават волжките българи от единствената възможност да печатат книгите си.
Юли 1995 г. – В Казахстан, в подножието на величествената планина Кан Тенгри (Царят на Вселената-Тангра) е свикана среща на ръководителите на общините на дунавските и волжките българи от различни държави. Някога от тази планина хунорските предци на българите са тръгнали да завладяват Европа.
Декември 1995 г. – Властите на «демократична» Република Татарстан забраняват първия след 1917 г. учебник по история на волжките българи “Родинознание” на Ф. Нурутдинов.
1995-1996 г. – Татарските националисти и печат тормозят видния учен-българовед, академик на АН на Татарстан М. 3. Закиев.
1997 г. – Свикан е Световният конгрес на волжките българи в Казан.
1997 г. – Извършено е поредното политическо убийство срещу Равил Шарипов, издател на летописите „Джагфар Тарихи” в Оренбург.
1999 г. – В Казан е регистрирана Българската община.
2000 г. – Върховният съд на Русия (РФ) отхвърля съдебния иск на Българския национален конгрес в лицето на неговия председател Гусман Халилов за промяна на името “Татарстан” с “България”. - See more at: http://neumirai/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0/%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B6%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8#sthash.LI9UBjMr.dpuf

Ако бъде изтрит, темата ще спечели. Слава Богу, че ги има тези ръкописи и дано има възможност да бъдат проучени. Благодарност за автора.

Тук имаше лекции и филми в София, в руския културен център на "Шипка" 34 за Волжска България. Написаното е истинен силен материал. И до сега ботушите заезда и одеялата с родопски мотиви се срещат сред българите от Волжска България. Руснаците дълго време не признаваха българите там, но отдавна това е променено. Винаги с огромен интерес чета подобни материали и смислените коментари след това. Поздравления.

Точно руския "културен" център прави булгурската пропаганда. Целта е да се отърват от всички волжки мангали, правейки ги "чисти" булгари. Русофилска измет от най-долна проба.

Когато им кажем да махнат бюста на Сталин от библиотеката си, те са длъжни да го махнат. Когато им кажем да дадат залата за да има конференции за Волжка България, са длъжни да го направят! Това е Република България.

Дори благодетелят на iliyanv Спароток, се отказа от него. Този човек много държи на гръцката буква "н", която е сложил в края на латинското изписване на името си iliyanv ....ЗАЩО ЛИ???

не се ли чувстваш неловка да мамиш лековерните си читатели с неточни и манипулирани цитати?
Да, тук е България. Ако не ти харесва - чемодана и вокзала към мургавите волжки събратя с дръпнати очета и резани пишлета.
А, да не забравя. Мария Шарапова си сменя тюрксата фамилия "Шарапова" с българската такава "Винарова", а хор "Турецкий" ще се казва "Цигансковолжский".

Илиянчо, знам, че имаш заповед от горе да поддържаш автохтонната тракийска теория на антибългарската групировка Спароток, според която българите са местни траки и свършват с историята си през 45 г. от н.е., откогато траките са роби на Рим. Нищо държавно-тракийско няма след това...За разлика от вашите тракедониски и македониски измишльотини, хуно-българите са създали не само Хунската империя, но и първата кимерийска държава е много преди траките. Да от Тигър и Ефрат, през Крим до Балканите - всичко това е сфера на българските интереси през вековете. Има Велика България, Дунавска България, Волжка България...Ти ли бе, червей, ще ми казваш да напусна земята, която завоюва през 680 г. моя праотец Аспарух? Ти ял ли си бой от българи или деда ти е ял бой на Дойран, понеже ми писна от сръбски подлоги с московски плитък ум. Ай сиктир, бе Илиянчо с гръцко "н" на флексията ти отзад!!!

\Няма никакви доказателства и извори за древни и сегашни българи на Волга. И никога не е имало такива. Цялото това нещо е, че на руснаците не им отърва да признаят, че езикът им произлиза от БЪЛГАРСКИЯТ, и шашмата за произхода сътворена от руснакът Александър Дмитриевич Чертков (1789-1858) , който първи пуска в ход измислицата, че българите на Аспарух, които през 680 г. създават държава на юг от Дунав, са една малка орда, която славяните асимилирали. Тази откровена лъжа, създадена от Чертков през 1842 г., и дооформена от хазарите-юдеи Август Шльотцер и Константин Йосиф Иречек и еничарина Васил Златарски е точно за това. Това е мотивът великоруските и балканските (сърби, гърци) шовинисти с нокти и зъби да драпат да изкарат нашият народ - тюрки и татари. Точно езикът. Булгари(болгари) се явяват в писанията СЛЕД 12 в. на арабите под имато кипчаки, ( а кипачаките се кръщават пак от кръстниците на половци) и се репродуцират в 14-16 в. в руските писания на болгари. Целта е да се заличи разликата между измислените мюсулмани - болгари край Волга и реалните болгари край Дунав, които дадоха ЕЗИК И РЕЛИГИЯ на руските, азиатско-угро-фини и варяги по същество и род .Тези руски въжделения се чепкат и до днес от руски агенти в българско.
"Татари" е руското название на всички мюсулмани, които се намират по тези места след 14 в.. За да "стоят" по-благозвучно и внушително в титлита на Иван Страшни, ги прекръстват на булгари. В 10 в. ТАТАРИ НЯМА.
Другото- Приликите и подобията НЕ доказват идентичност.
За Овчата битка- тя е между част от султаната Хорезм и монголотатарите на Тимуджин.

http://starkmaster.blog/history/2015/03/27/izvorite-falshifikati-i-fentazito-quot-djagfar-tarihi-quot.1349567

Разбира се, че руският език няма нищо общо с българския...Българският език е аналитичен, без падежи, руския е славянски, с падежи...Дали сме им писменост от България през 9 в., не език...Правите ли разлика между писменост и език?

34. starkmaster - * Няма никакви доказателства и извори за древни и сегашни българи на Волга.

смешкописец
след коментар N 3 си вече и жалък, като овцата серафинка за реката Буг
тва от табов си е поредния му идиотизъм граничещ с този на психопата боцман От тоа чиляк само едно единствено свестно нещо съм срещал Коментара му за т нар Бдински сборник датиран от бгпроституцята за 14 с водни знаци на хартията от 16 век

П.п. пишещата на руски овца е курт дьо емира баба на нутрудин ага ахмак будала де ветово

цело чудо е че овца като табов не е видяла на първата карта aвтор: Тобиас Конрад Лотер , чe м/у Ибър и Српска Морава има надписа Буга ( Buoga б.а) за означеното тресавище ( Буг, Бог б.а) Ма не е късно некоа овца серфимка или най-вероштно ибан тъпото от ветеринарните слабоумни да направи доказ за местнийо произход на бугарите с тоя доказ че тук има Буга начи са преминавали Истъра като мингяни га ги гонели ромите но от тука идвали, а научени от рода на смевкопишки ще обяснят и етимологията на известаната река Буга в причерноморите от Буг, Бог, мочурище, блато

Мисля,че са останали книги за Волжка България,тъй като не всичко е унищожено.Историческите факти не могат да се преправят лесно.Опитват се Македония,Румъния и още няколко държави,които нямат стара и славна история, но света не ги зачита.

"Стамбульском архиве крымских дел обнаружил уникальный документ 17-го века,документ дипломатического характера,где перечисляются народы бывшего Казанского ханства.Суть документа такова,народные предводители обращаются к крымскому хану принять их в подданство т.е. прислать наместника.Перечисляются следующие народы готовые принять власть крымского хана: чуваши (20 тыс кибиток), черемисы (40 тыс кибиток), удмурты (10 тыс кибиток), башкиры-иштяки (10 тыс кибиток) и 7 городов (районов) Сибиркого юрта.Это примерно около 800 тыс. человек.Самый главный плюс этого источника,то что он написан самими жителями бывшего казанского ханства. Отрывок из работы Акдес Нимет Курат опубликовал Ахат Салихов в своей книге "Онотолѓан тарих биттєре".В списке народов булгар нет

Бедата при Кирил Милчев е едностранчивостта му съчетана със самочувствието, което показва! Той не понася поправки,допълване, не приема нито идеи, нито факти, нито доказване.. Това е бедата при него! - Да, работи и все нещо допринася за българската идея, но също така , много пречи с това, че едновременно трупа популярност (тежест) и в същото време "реже" жестоко от истината за нашето минало! И най-вече фикс-идеята за кимерийците.
И, при натрупаната известност грешното му виждане, нанася по-големи вреди
Преписва яко от Ото Менхен-Хелфен. Тежко е да се понасят такива неща!
Осен това, той силно ревнува, въпреки че, щедро му се подаряват идеи и находки.

Кирил Милчев е направил термина "тракедонизъм" по подобие на "македонизъм" - днешната антибългарска философия на сръбските мелези от началото на миналия век (прочетете книгата на френския журналист "Войната се завръща", Париж 1934 г. и много неща ще ви се изяснят. Може би...)
Едоните са племенна общност вътре в тракопеласгийската етническа общност или суперетнос. Те се делят на мирм-едони, на мак-едони и още много племена, но са с един корен, един език и т.н. И са също от древните българи, коренно население на южната половина на Балканския п-ов.

Преди няколко дни съвсем случайно слушах предаване по Радио ,,Христо Ботев".Водещ на предаването беше Румен Леонидов, а гости в студиото бяха български историк и две българки от Волжка България, днешен Татарстан.Всички споделяха мнението(мнение споделяно преди доста години и от проф.Дуйчев),че нашата българска история е всъщност история на българо-византийските отношения и,че цялостната ни история е свързана с Волжка България.Всички изразиха съжаление,че в учебниците по история това почти го няма.Отсъства.Стори ми се твърде интересна тая гледна точка.И твърде истинска.Признавам си,че и аз малко знам за нашата истинска Родина.За връзките между онази България и нашата ,,Задунайска България".

Имат секретен архив, в Петербург май е най-стария. Навремето трима писатели които пишеха за история ги пускаха там. Единият от тях е Валентин Пикул.
За слоблудствата с думи и понятия от блогърите и другите трябва да се знае, че една дума или изражение на един език може да означава едно а на друг съвършено друго. Дори езиците да са близки и от една езикова група.
За да разберем значението на един топоним например, трябва да го преведем на езика на народа, който го е създал.
Гърците не могат да преведат много от топонимията и си измислят обяснения често. Руснаците имат много българска топонимия. Името Волга е арийско от Булга. Вълчата река. На другото наречие та има други имена - Кара Идел, Адигел, Атил.
Връзките между Волжка и Дунавска България е много силна чак до средата на 13-ти век. За това нищо не се пише. Нашите историци нищо не знаят дори за куманите а пишат чисти глупости за тях, снимат ги такива и по филмите.
Имаме съюзни и династични връзки, куманите са пратени от волжкия балтавар Г.Челбир. Без тази помощ Асеневци едва ли щяха да успеят.
Волжка България е помагала и на Цар Самуил.
http://atil.blog/history/2011/07/27/dinastichni-i-rodninski-vryzki-mejdu-carskite-rodove-na-duna.791297

Волжка България, както и приказката за Кубрат са една пълна измислица.

Ръкописите ша видм на 38-и в осмък. Забравете за тях... И по обиколни пътища може да се стигне до истината.