прочетен: 657 коментари: 36 гласове: 5
последна промяна: 28.07 15:02
„В Тракия, в страната на песните, в отечеството на божествения планински песнопевец Орфей, цивилизатора на гелените /елините/ и днес са се запазили божествените слънчеви орфееви песни в потомците на старите Траки – траките са живи! Идете г.г. поети историци в орфеевото отечество, идете, поклонете се на планини и му изучете божествената – славянска доисторическа поезия, вяра и предания, изучете тракийския родопски язик: той е по-стар от Кирила и Херодота, и от Омира, и от Мойсея. Там е люлката на славянина и неговата прадедска вяра и поезия. Славяните не са дошле от студения север, те са се колонизирали от Тракия към север в бурните времена, за които историята – тая няма баба, твърде малко ще може да се разправи свястно, ако не изучим траките с всичките им завардени, поне досега, остатки от славянската древност. Окончанието „ос”, „он” не е гръцко, то е тракийско, преминало в турско караманлийския пришелчешки язик от пелазго-траките и се е завардило чисто и до днес при славянските тракийски думи, като член: человекос, домос, волос, каменос, человекон, домон, каменон и т.н.
Който иска да изучи славяните трябва да изучи траките, тракийските днешни българи – той тряба оттам да почне. Траките не са само тия, техни братя са се завардили от незапаметно време и в Азия в Курдистан, изучете кюрдския народ, язик, нрави, обичаи и песни и го сравнете с тракийския. Тези два народа са се държели един до друг и от нашествието на завоевателните племена, още преди историческите времена, са се разкъсали и са уцелели само в непристъпните свои планини – курдите в своите, траките – в тракийските, костюмът на траките е завардил много курдско, макар това разделение да е станало преди началото на Персия, Халдея, Сирия и пр. държави. Тракийската дума търпош тър+пош, която показва името на тракийската женска главяна забрадка /сукайче/, на персийски ще рече главяна описалка, главяна забрадка, това и много други думи показват, че тракиецът не е водил персянка, а е от същото кюрдско-персийско коляно. От Индия по този път тряба да се върви за Тракия – оттам са дошле и траките и са се държели с Индия или по-добре с иранското огнище през Мала Азия, но другите им братя пропаднали в равнините и голите без гора бърда; уцелели са само в планините, както кюрдите така и траките. От тая точка на зрението тряба да се изучава славянската древнейша история, култура, вяра и пр. и пр.
Трако-славяните са най-сродни с персите и кюрдите, типовете на старите гелени /елини/ се познават и се различават от тракийските. Статуите на еленските божества са тракийски типове, защото вярата е била тракийска и божествата техни, вие и сега ще намерите тия чисти типове с всичките им божествени черти живи в тракийските мъже и жени (невероятно, сякаш описва спароток и дулсинея – бел. преснописца) в планините по цяла Тракия и Балканите. Геленската религия е тракийска (сякаш чета мерлин – бел.преснописца). Гелените са я заварили и са я приели като колонисти – пришълци – гелени.” (с. 159, 160)
„Елените /гелени/ както и самото им народно име показва, са биле пришелци /гелен тур. пришелец/, и то някое турско-караманлийско племе, защото и на днешние просто турцки-караманлийски язик гелен ще рече пришелец, проходан. Но не е само името им, което може да ни покаже, че са биле турско-караманлийско племе; земнете им целия язик и вижте не е ли повечето от турски, простотурски речи съставен, смесени със славянски, а това показва, че пелазко-траките са говоряли славянски, а гелените турски караманлийски и като турци, въвели са и харемите /генекиите/, които после станали негде общи и на трако-пелезгите, които се смесили и сродили с турците-гелени” (с. 149, 150).
ИЗ КНИГАТА „ЦАНИ ГИНЧЕВ ( ум. 1894) . ПО НЯКОЛКО ДУМИ за занаятите, билкарството и поверията на българския народ”., С., 1988 г.
