В черни дрехи, с типичната си вяла походка и с ореола си на нашенска холивудска звезда Бойко Борисов предизвикваше истински фурор. Една впечатлена пловдивска журналистка ми каза:

– Това е единственият човек на света, който моят син би послушал да си учи уроците...

Кампанията на Бойко се състоеше единствено в това да раздава автографи. Докато ги подписваше, се обръщаше към тийнейджърите и ги питаше как се казват. Те разтапящо му отговаряха. Бойко продължаваше да пита:

– Имате ли баби?

Те кимаха утвърдително. Тогава той дружески ги прегръщаше и с ръка на раменете им тихо подшушваше:

– Знаете за коя бюлетина да им кажете, нали?

Тийнейджърите съзаклятнически кимаха с глави и съвсем убедено отиваха да агитират възрастните.

В село Розино, което се намира в западната част на голямата карловска община, Борисов като загрижен главен секретар на МВР попита хората на мегдана за оперативната обстановка. Разбра се, че няма достатъчно моторизирана охрана. Той тутакси проведе два телефонни разговора и рече:

– Утре пращам още две коли на районното в Карлово. Едната е за вас...

Розино е предимно с турско население. Агите рекоха:

– Машалла...

Те бяха подготвили цял списък с проблеми.

Бойко бавно вдигна тежка лапа и посочи:

– Ето Милчев. Дайте всички жалби на него...

Борисов се движеше само по тениска, черни дънки и пистолет, а аз мъкнех чанта и събирах народните прошения. Той сам шофираше черното беемве и държеше да не закъснява за срещите по селищата. Но не обичаше да отива и по-рано. По междуградския път за Клисура шофира с 40 километра в час и зад колата му се образува дълга колона, но никой не се престраши да изпревари главния секретар на МВР генерал Борисов.

Клисурци посрещнаха Бойко сякаш е потомък на Боримечката. На центъра се изви хоро. Кметът, който бе свикнал официалните гости на подбалканското градче задължително да посещават музея и да изслушват дългата беседа за героичното минало на Клисура, бе затруднен да стигне до Бойко. Той се провираше между съгражданите си, които плътно бяха заобиколили Борисов, и с усилие се добра до госта.

– А, кмете... – ухили се Бойко и продължи: – Абе чакай да ти кажа една случка. Преди две седмици се движим в Сливен аз, Стоичков и Лечков. И Стоичков, както спокойно си вървим по улицата, като се изцепи на висок глас към Лечков: „Кмете, кмете... майната ти...“

Всички прихнаха в дружен кикот. Кметът на Клисура за миг се вцепени, а след това взе да обяснява, че по програма трябва да се влезе в музея и да се чуе беседата.

Бойко се вкисна.

– А, тия работи не са за мен. Е ония нека влизат – и посочи мен и останалите, които го придружавахме по обиколките.

Не за първи път демонстрираше, че не обича да се съобразява с протокола.

В Карлово Бойко все пак влезе в къщата музей на Васил Левски, но когато ентусиазираната уредничка се засили да му изнася беседа, той изтърси:

– Нема нужда – а после седна на дувара в двора.

Накара и кмета на Карлово да седне до него и започна да разказва случки на скупчилите се журналисти.

Бойко не бе доволен от ролята, която Царят му бе отредил на тия избори. Сподели, че му бил казал да го пусне отделно, със собствена партия, но на „ония около Царя“ толкова им бил акълът. Нищо не разбирали от политика.

По това време още никой не предполагаше, че партията кабеларка „Атака“ ще събере толкова много гласове... След четиригодишно участие на Движението за права и свободи в правителствена коалиция с НДСВ хората бяха разбрали, че людете около Доган стават все по-ненаситни за власт.

Из книгата на Кирил Милчев "Изповедта на един депутат"., София.,2007, с.61,62,63

 

 

че се съгласи да пусне при мен малко от най-новата ни история, и нека не забравя и нея, покрай дебатите си с тракедонисти и други такива, които насилват крехката снага на ранната ни българска история.