Това е основен извод,  на основание на сирийските хроники на Йешу Стилит (VІ в.), Псевдо-Захарий Ритор (VІ в.) и Бар-Ебрей (ХІІІ в.).

            В историческата наука се е промъкнало едно грешно становище, издигнато постепенно в догма, че през 484 година персийският цар Пероз е победен от някакви източни на Персия хуни-ефталит. 
                 За съжаление, никой не е обърнал внимание, че Ефталит и Авитохол са една и съща дума. 
                  Така пост-атиловата предкавказка държава на Ирник, която датира след 465 година, е изличена от историческата наука, в която се утвърждава хипотезата, че пост-атиловите хуни изчезват безследно в небитието само след около 18 години след своя исторически пик през 451/453 години.

            Ирник, третият син на Атила, както и неговата предкавказка хуно-българска държава, стават жертва на хунофобията, която през ХVІІІ, ХІХ и ХХ векове е силно застъпена в европейските национални исторически науки.

            И досега историческото явление „европейски хуни” от ІV век и V век, не е разгледано задълбочено и отговорно. Стига се дори дотам феномена на хунското историческо съществуване, което през ІV век и особено през V век установява европейска империя, да бъде подменен в европейската модерна историография с една фраза, – „велико преселение на народите” – която се изговаря от сериозни историци, сякаш е нещо обективно и саморазбиращо се.

          Кои са ефталитите?

         Звездата им изгрява със сигурност след 468 г. от н.е., когато на изток от Персия постепенно залязва Кидарската държава. От фрагментите на византийският историк от V в. Приск Панийски се знае, че през 468 г. персийският шахиншах Пероз води война на изток с кидарите. В науката се приема, че кидарите са клон на кушаните, които още от ок. ІІ в. от н.е. имат държава на изток от Персия.

         От византийският историк от VІ в. Прокопий Кесарийски учените научават, че през 483 г. и през 484 г. същият Пероз вече воюва не с кидари, а с ефталити.

         Кога и откъде се появяват ефталитите на изток от Персия, където формират своя държава до средата на VІ в. на териториите на Согдиана, северна Индия, Афганистан ? Те разпростират владенията си и на изток от Тохаристан, доближавайки се до Китай.

         Откъслечни сведения за ефталитите са съхранени в сасанидските, китайските, индийските и византийските(арменските очевидно заемат от Прокопий и са свързани с по-късни интерполации) източници, но въпреки усилията на модерните учени въпросът за произхода на ефталитите все още не е решен в историческата наука.

         Понеже има открити ефталитски монети, на които те се самонаричат „хион”, учените предполагат, че хионити и ефталите са едно и също.

            Но кои са хионитите?

         Първи сведения за „хион” има в „Авеста”, в деветият „Яшт” (хийаона) от VІ в. пр.н.е. (посочени са като врагове на цар Ваштаспи, покровителя на Зороастър), но едва през ІV в. от н.е. името „хионит” се среща в историческият труд на Амиан Марцелин. Между учените, във връзка с това, започва спор къде са били между VІ в. пр.н.е. и ІV в. от н.е. тези „хион, хионит”, че никой не знае нищо за тях? Така постепенно се формира версията, че името „хион” в „Авеста” е прибавено едва през V в. от н.е., във връзка с победата от 484 г. на ефталитите над персийският шах Пероз, когато последният е убит, а Персия е „две години под властта на тия варвари”, както пише Прокопий Кесарийски.

         И все пак, кои са „хионит”, упоменати през ІV в. от Амиан Марцелин. 
      Последният дава сведение, което е изключително аморфно и от което става ясно, че персийският шах Шапур ІІ воюва през 357 г. с някакви „еусени и хионит”, а през 358 г. сключил мирен договор с „хионити и гелани”. През 359 г. царят на хионитите Грумбат (ср. с по-късното име Крум) е вече съюзник на Шапур ІІ и заедно окупирват византийският град Амида(дн. Диарбекир), който е до р. Тигър.

         В началото на ХХ в. "изобретателният" историк Макуарт решава да даде хипотеза къде са били тези хионит и предлага сведението на Амиан за „еусени” да се чете „кусени” (кушани),така хионит са разположени някъде на изток от Персия.

         Това изобретателно хрумване на Макуар от 1901 г. и днес се повтаря от учените, които искат да виждат териториите на хионит на изток от Персия.

         Обаче през 517 г. сироезичният летописец Йешу Стилит е оставил следното сведение:

          „В наши дни персийският цар Пероз, заради войната си с кионайе, които са  хуните, нееднократно е получавал злато от ромеите, не като данък, а подбуждайки ги, все едно той и заради тях воюва, и искаше пари под предлог „за да не би те да преминат и към вашата земя”. Какво впечатление правеха тези думи, е видно от споменът за опустошенията и обезлюдяването, което хуните сториха на Византия през годината 707 (т.е. 395-6), в дните на императорите Аркадий и Хонорий, синове на Теодосий Велики, когато цяла Сирия бе предадена в ръцете им, заради предателството на префекта Руфин и безразличието на генерал Адаи” (ІХ).

         То се отнася за войната от 484 г. на Пероз с ефталитите. Във визията на Йешу Стилит „кионайе” (хионит) са отъждествени с ефталитите (Прокопий) и се твърди, че последните са едно и също (или клон) на европейските хуни.

         Какво излиза? В историческата наука a priori е било прието, че ефталитите нямат нищо общо с пост-атиловите хуни, т.е. с българите... и благодарение на „изобретателното хрумване” на Макуарт, от началото на ХХ в. в изследванията за произхода на ефталитите a priori се изключва възможността, че ефталитите биха могли да са клон  на пост-атиловите хуни.

         Както казахме, въпросът за произхода на ефталитите все още е дискусионен в науката, но мнозинството от учените приемат на доверие, че те имат произход източен на Персия и като доказателство цитират един откъс на Прокопий Кесарийски, който е в полза на тази версия за източен произход.

         Но гръкоезичният автор Захарий Митиленски, който е писал преди Прокопий и от когото заемат сведения сироезичният Псевдо-Захарий Ритор, Михаил Сириец и Бар-Ебрей, дава версия, че ефталитите произхождат от северозапад на Персия и дори са взимали преди 484 г. дънъци от римляните (Виж превода на В. Тракийски: „Захарий Ритор – глава 3 от кн.7 и гл. 7 от кн. 12”)http://history.rodenkrai.com/new/istoricheski_izvori/zaharii_ritor_-_glava_3_ot_kniga_7_i_glava_7_na_kniga_12.html.

         Както посочихме, сироезичният автор от 517 г. Йешу Стилит също отъждествява хионит от 484 г. и европейските хуни, които през 395 г. нападат Византия от изток, като минават Кавказ и атакуват през реките Ефрат и Тигър (вж. Ото Менхен-Хелфън, Светът на хуните, Калифорния, 1973)

          През 1941 г. руската изследователка Н. Пигулевская обръща внимание, че сирийските извори за хуните-ефталит, не са включени в научен оборот.

         „Ако вземем под внимание крайно ограниченото число на историческите паметници на средноперсийски език в империята на Сасанидите и факта, че арменските източници са подлагани на многократни преработки и интерполации, тогава сирийските извори придобиват особено важно значение.” (Н.Пигулевская.Сирийские источники по истории народов СССР, М.,1941, с.6).

         Тя обръща внимание, че Макуарт, Едуард Шаван, Мак Говерн и Везендок са оформяли своите хипотези за ефталит, без да вземат под внимание „редица гръцки и сирийски източници, като хрониката на Йешу Стилит, части от хрониката на Захарий Ритор...” (пак там, с.7).

         Пигулевска стига до констатацията, че „сирийските извори изискват преразглеждане” (с.7) на въпросите около ефталит.

         Наистина, в края на живота си, когато Амиан пише за хунските войски в Панония, той явно не знае, че тези хуни не се различават от хионит на Грумбат (359 г.) и не ги отъждествява, но и никъде изрично не пише, че не са.

         От съобщението му в неговата история в кн.ХVІІ, 5.1.,  че Шапур ІІ сключил мирен договор към 358 г. с „хионити и гелани”, става пределно ясно, че хионит са предкавказки народ, такъв какъвто са геланите. Последният етноним Амиан заема от Помпоний Мел (І, 19.116), който пише: „Будините населяват дървеният град Геланий.”

         Първоизточник пък на Помпоний Мел, е Херодот: ”Будините са голям и многоброен народ, очите на всички са съвсем сини, рижи са. У тях има един град, построен от дърво, името му е Геланос.”(История, ч.ІІ, с. 39; С., 1990).

         Както знаем, когато Амиан Марцелин в кн.ХХХІ.2 описва за първи път хуните, преди те да превземат алани и готи, съобщава, че те първоначално обитавали в съседство до „дивите племена видини и гелони” (кн. ХХХІ, 2.14). Последните са същите „гелани”, до които са  хионитите, с които през 358 г. персийският шах Шапур ІІ сключва мирен договор, а през 359 г. хионитският цар Грумбат е вече съюзник на Шапур ІІ във войната му с Констанций и заедно окупирват гр. Амида, където е убит сина на Грумбат.

         Излиза, че модифицирайки „еусени” на „кусени”, Макуарт въобще е изпуснал сведението на Амиан за „гелани”, от което става пределно ясно къде са хионит през 359 г., т.е. не на изток при кушаните, а в Предкавказието при геланите???  Тоест, Макуарт даже не е пожелал да предположи, че „еусени” на Амиан биха могли да са „кадусени” или „исидони”? Във всеки случай, няма никакво основание да се боготвори хрумването му „еусени=кусени”, както прави Гумильов, а трябва, вече на основата и на сироезичните извори, да се каже, че въпросът за произхода на ефталитите не изключва и техният пост-атилов произход.

         При една такава постановка на въпросът става особено интересно защо имената „авитохол” в „Именникът на българските канове” и „ефталит”, са така близко звучащи? Такъв въпрос също може да бъде зададен.

                          Трябва да бъде зададен отново и още един въпрос: ако „хион”, нумизматичното самонаименование на ефталитите, са упоменати още в VІ в. пр.н.е. в „Авеста”, тогава това име в зороастрийския документ не е ли свързано по някакъв начин с произхода на европейските хуни, за които през VІ в. Прокопий Кесарийски твърди, че произхождат от кимерийците?