Прочетен: 24081 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 04.01.2017 10:21
През ХІ в. грузинският историк Леонти Мровели написва, ползвайки стари извори, забележителното историческо съчинение „Животът на картлийските царе“, в което посочва древният произход на кавказките народи.
www.vostlit.info/Texts/rus8/Mroveli/text.phtml
В грузинското съчинение от V в. „Мокцевай Картлисай” пък се твърди, че хони и бундурк (при преписите след VІ в. е допусната формата „бунтурки”), са в региона на Кавказ още по времето на Александър Македонски (ІV в.пр.н.е), дори били воювали с него.
Според изследователят Г. Д. Грумба, „хоните са догрузинско население на Картли” (Иберия – бел.м.), което дошло „от юг на Кавказ” („Об истоках исторической концепции грузинского историка ХІ века Леонтии Мровели”).
Това сведение за „хоните” се потвърждава, според Грумба, от „древноарменските и древногрузинските писмени източници за преселението им под натиска на вавилонците”.
„Бундурк” не са „бун-тюрки”, както се опитват някои съветски изследователи да изкарат турци в Кавказ още по времето на вавилонците, а „Бун” (Бийан) е всъщност самоназванието на Урарту, както стана ясно при разчитането на урартските надписи през първата половина на ХХ в.
Сиреч, ако е верно сведението на грузинското съчинение, писано преди Мровели (ХІ в.), т.е. летописа от V в. „Мокцевай Картлисай”, че Александър Македонски (ІV в.пр.н.е.) воювал към Кавказ с бундурк и хони, трябва да приемем, че негови противници са били мигриралите след VІ в. пр.н.е. по тези места урарти (бундурк) и кимерийци (хони).
„Когато цар Александър обърна в бягство потомците на Лот и ги отблъсна към полунощната страна, тогава (той) за първи път видял свирепите племена бундурк, живеещи по течението на Кура в четири града с тяхните предградия: град Саркин, Каспи, Урбнис и Одзрах, и крепостите им (чети: цитаделите – бел.ред.): голямата крепост Саркин, правителствените (чети: царските – бел.ред.) Каспи, Урбнис, Одзрах.” (гл.І, Мокцевай Картлисай).
„Удивил се Александър и проучил, че те били потомци на йевусейците. Понеже не беше във възможностите му да воюва с тях, царят се отдалечи. Тогава дойде отделилото се от халдейците войнствено племе хони и измоли от владетелят на Бундур място за заселване и като даде данък, се заселиха в Занави. И владяха тези земи, плащайки данък, и тази местност се нарича Херки” (гл. І).
С други думи, „Мокцевай Картлисай” от V в., още преди Прокопий (VІ в.), е дало сведение, което за жалост не е анализирано задълбочено и внимателно, че пост-кимерийците в Кавказ са били наричани „хони”...
„В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури... (Прокопий Кесарийски. кн. ІV, 5. Войната с готите )”.
Според официалната българска историческа наука утигури и кутригури са българи. Ще рече, според изворите, българския произход се оказва кимерийски?
При преселението на иберите в Картли през ІV в. пр.н.е., бундур (урарти) и хони (кимерийци) мигрират на север от Кавказ и проходите Дарял и Дербенд.
През ХІ в. Мровели променя версията, дадена през V в. от грузинското съчинение „Мокцевай Картлисай”. „Мровели не го е удоволетворявала вече съществуващата версия за преселение на грузинците в Картли едва в края на ІV в. пр.н.е., а така също уседналите тук до идването на грузинците други народи – хони, бунтурки (чети: бундурк – бел.м.), за които съобщава „Мокцевай Картлисай”, ето защо Мровели замълчава за догрузинското население на Картли – хоните (чети: кимерийците – бел.м.), наричайки ги „коренни картвели”, независимо, че както отбелязва Г.А.Меликишвили, малко по-долу пояснява, че това са тези „които наричаме бунтурки” (Грумба, пак там; виж: Меликишвили Г.А., К истории древней Грузии, Тбилиси., 1959, с.282).
„От края на 609 г. пр.н.е. до август 607 г. вавилонската армия, под командването на Небопаласар и неговият син Новуходуносор, заедно със скитите и мидяните, атакували бившите асирийски съюзници Урарту и Ману” (…) „след окончателния разгром на Урартското царство в 590 г. пр.н.е., се проследяват мощни вълни на миграция на население от урартските области на север, в района на Кавказ” (Грумба, пак там).
Кимерийците под прякора „уман манда” (бич божи) участват заедно с Мидия и Вавилон в покоряването на Асирия, както е отбелязано в „Хрониката на Геда” от 609 г. пр.н.е. След това кимерийците са притеснени от вавилонците и се оттеглят на север към Задкавказието, където имат общи поселения с урартите (бундур, бояни,... самоназванието на урартите е „бийан”), както става ясно от грузинското съчинение от V в. от н.е. „Мокцевай Картлисай”. В него кимерийците са наречеви „хони”, което потвърждава сведението от VI в. от н.е. на историка Прокопий Кесарийски, че всеизвестните хуно-българи „утигури и кутригури” имат кимерийски произход.
Тагове:
Истинския произход на българите
Д. И. Иловайски за произхода на българит...
Основният литературен източник е т.нар Cuthaean Легендата на Naram-Sin, композиция, която се занимава с третото хилядолетие на Agade (Акад) Naram-Sin царя и борбите му срещу Umman-Манда.
Враги Нарам-Суэна при этом обозначены как «умманманда (войска Манды)», этот термин позже применялся для обозначения населения северо-восточных стран в зоне Урмийского озера.
Освен това за Umman Manda се разказва в литературно произведение с богословски характер, което трябва да се има предвид. Тоест под този термин може да се разбират митологизирани герои, имащи религиозно значение и поради това не могат да се идентифицират като конкретно племе. В случая същото важи и за израза "бич божи", защото това е символичен израз, който изразява божието възмездие и в различните исторически събития всеки може да играе рола на това възмездие.
Umman Manda са създадени от боговете и са повикани от север /североизточната граница на Месопопотамия/ от Енлил, Мардук или Асирия за "разрушение" - действие предопределено от боговете. Когато унищожаването е завършено, самите богове ще унищожи Umman-Манда. В литературния топос, Umman-Манда е враг на цивилизацията.
Нарам-Суэн, также Нарам-Син Аккадский
https://ru.wikipedia/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BC-%D0%A1%D1%83%D1%8D%D0%BD
=============
НАЙ-ДОБРИЯТ СПЕЦИАЛИСТ ПО ТЕМАТА, СПОРЕД НЕГО УМАН МАНДА Е ИМЕННО БИЧ БОЖИЙ...РАЗГОВАРЯЛ СЪМ ЛИЧНО С НЕГО ПО ТЕМАТА.
A инaче сведениятa нa грузинците сa верни, и се потвърждaвaт и от родните сведения зa товa нaселение, съдържaщи се в летописните книги дошли до нaс от Волжкa Бългaрия.
Чaст от хуните сa близкоизточно нaселение, което през Кaвкaз зaминaвa зa Хин( Дaлечния изток и Среднa Aзия). След "потопa", когaто връх тaм вземaт aфрaзийските динaстии.
Просто и ясно е когaто от източниците се прaвят съответните прости и ясни изводи.
Добре че си рaзровил още нещо, което потвърждaвa aбсолютнaтa aвтентичност нa Джaгфaр тaрихи.
През VІ в. Прокопий, който е черпил сведения от стари автори, но е ползвал и устни данни на утигури, съюзници на византийският император Юстиниан І (527-565), пише:
„Зад сагините живеят много хунски народи. Простиращата се оттук страна се нарича Евлисия (очевидно Прокопий ползва сведения от „Анонимният Перипъл на Евксинския Понт”, където тази страна от сагините до Дон и Азовско море, е изписана всъщност „Евдоусия”-бел. ред.); крайбрежната й част, както и вътрешността е заселена от варвари чак до така нареченото „Меотийско блато” (Азовско море – бел. ред.) и до река Танаис (Дон – бел. ред.), която се влива в „блатото”. От своя страна то се влива в Евксинския Понт (Черно море – бел. ред.). Народите, които живеят там в древността са се именували кимерийци, а сега се наричат утигури. (кн.ІV.4, Войната с готите)”.
Според Прокопий, кимерийци са били ония хуни, които през втората половина на ІV в. нападат готите (пак там, ІV.5):
„В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури. Всички те живеели на едно и също място, имали едни и същи обичаи и начин на живот, и не общували с хората, които били на западната страна на Меотида (Азовско море - бел. ред.), защото те никога не били ходили отвъд тези води и нямали представа, че могат да ги пресичат; имали някакъв страх от това толкова лесно начинание и даже не се опитвали да пробват. На отсрещната страна на Меотида и до Черно море живеели така наречените готи-татраксити […], значително встрани от тях били готите-визиготи, вандалите и всички останали готски племена. В предишните времена те се наричали също скити, понеже всички племена заели тези места се наричали с общото име скити, а някои били наричани савромати, маланхлени. По техните разкази, ако легендата е вярна, един път няколко млади кимерийци гонели с техните кучета сърна по време на лов, но тя навлязла във водата. Младежите обладани от хъс, обхванати от страст или пък подведени мистериозно от волята на божество, се втурнали след сърната и заедно с нея стигнали до отсрещния бряг. Там преследваното животно в миг изчезнало [Кой може да каже как е било точно? Според мен, животното имало само тази цел да причини нещастие на живеещите по този бряг варвари.], но младежите, които претърпяли неуспех в лова, успяли в друго: открили неочаквани възможности за битки и трофеи. Върнали се те възможно най-бързо при своите и уведомили всички кимерийци, че водите не са пречка и са преодолими. И тогава целия народ се въоръжил и преминал на отсрещния бряг. По това време вандалите се били изнесли от тези места и се утвърдили вече в Либия, а визиготите се заселили в Испания. Тогава кимерийците внезапно нападнали живеещите по тези равнини готи и много от тях убили, а другите обърнали в бягство. Онези, които можели да бягат, взели децата и жените си и напуснали родните си места и през р. Истър (Дунав – бел. ред.) стигнали до земите на римляните. Те причинили в началото доста зло на живеещото тук население, но след това с позволението на императора се заселили в Тракия“ (Прокопий. Войната с готите, кн.ІV.5).
Явно Прокопий Кесарийски от VІ в. е убеден, че хунското нашествие през втората половина на ІV в. (около 363-375) на запад от Азовско море, е извършено от тези кимерийци - кутригури и утигури, а когато след краха на Атиловата държава към 460 г. те се върнали от запад на изток, според Прокопий, кутригурите заселили земите около град Херсон (днешният Кримски град Севастопол) до Боспор (Пантикапея, днешния Кримски град Керч), а утигурите били на изток от Дон до сагините при северен Кавказ.
10.01.2017 11:21
Аз разбирам идеята да се представят хуните наследници на кимерийците, понеже идеята за Алтайската теза има слабости. Обаче източниците твърдят, че кимерийците и скитите са конни и вероятно родствени народи. Така, че дали от Скит, дали от Гомер произлизат е все тая, а що се отнася до езика там въпросът пък въобще няма да се осветли, тъй като въпросните народи нямат традиция да пишат цели текстове. И е крайно време да се спре да се спекулира вече с този въпрос. По простата причина защото науката клони, че българите са говорели тюркски или език с тюркски елементи и са европеиди и от всичко това следва да направим съответните изводи за тюркските племена и конни народи. А то е, че тюркски език се е говорел в Средна Азия по-рано от колкото допуска сега науката.
"Всички Българи не са били Кимери,но всички Кимери са били Българи"!