Прочетен: 11325 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 01.03.2017 08:53
Всичко, което е останало като спомен от старата Велика Българска държава, Аспаруховите българи, са казвали, че е „ут Край-земе“.
Една легенда се е съхранила във Веда Словена от ХІХ в., откъдето разбираме, че мартеничките имат особен символ, понеже са се наричали „маринки“, а произходът на това име е в сирийската дума „мар“, т.е. „господар“, „владетел“.
Според легендата, „маринката“, т.е. мартеницата, трябва да бъде връзвана на дясната ръка на децата преди пролет. При това ритуала изисквал, въпреки че връзваме бяло и червено сукно, да казваме на малките деца, че това не са просто конци, а спомен от старата ни родина, „ут Край-земе“.
Във „Веда Словена“ се разказва как лястовицата донесла от старата родина на българите (ут Край-земе) владетелска трева в новата родина на юг от Дунав.
Въздигането на трева, според данните от договора за мир, сключен от Омуртаг с византийците през 816 г., е част от клетвата при българите. Лъв V, според дякон Игнат, е трябвало „да повдига нагоре трева”. „При това беше възможно да се види Ромейския император да извършва с ръце възлияние от чаша върху земята, саморъчно да обръща конски седла, да хваща тройни ремъци, да повдига нагоре трева...”.
Тоест, ритуала по клетвата при българите, е бил от три части. Заливали са съд с вода върху тревата, въздигали са тази трева към небето, обръщали са седлото и са сплитали конски ремъци, понеже коня, чрез тази трева живее и служи на българския воин.
Тази трева е наречена „мирнива” (с. 476, т. ІІ, Веда Словена). На някои места е наречена също „мренива” (с. 477) и „мренева” (с. 477). Но когато се пее за произхода на ритула по връзване на червен и бял конец на детската ръка, който е в чест на тази трева от Ут-крайната земя, събитието е обозначено като „маринка“ (с. 168, 169).
Когато лястовицата донесла от старата родина на българите (ут Край-земе) владетелска трева в новата родина на юг от Дунав, тя според легендата във „Веда Словена“, трябвало да я остави някъде.
По този повод, се създал ритуала „маринка“, мартеничка. Преди пролет на децата се слага червен и бял конец на дясната ръка. След това чак когато започнат да идват лястовиците в България, от ръката на децата се сваля белия и червен конец, и се слага до камък или на дърво, за да може лястовицата да се ориентира къде да остави тревата-марина, която носи в клюна си от Ут-крайна, т.е. от Велика България.
Така Ут-крайната, стара земя на българите и новата, Аспарухова България, са свързани през вековете…
„Я ви се молба моле,
Да пишете бела книга,
Бела книга, царну писму,
Да е пратите пу земе-та:
Кой си има малки деца,
Да увиет белу сукну,
Белу сукну и царвену,
Да му вързат на рока-та,
На рока-та на деснива-та,
Ега си е веке лету
Лету и пролету,
Да му вързат, да му думат:
Чи ни си е белу сукну,
Белу сукну и царвено,
Туку си е маринка,
Устала ут Край-земе" (с. 168, 169)
Как бе създадена "древна Велика Бъл...
Да се поучим от "челния опит" ...
Римските пътища в България и съвремените...
Честит Имен Ден!
Според проф. Лозанова произхода на мартеницата трябва да се търси в далечното минало, на територията на Балканите:
“В най-общи линии усукването на бял и червен вълнен конец, т. нар. мартеница, е своего рода символичен жест на магическо възпроизвеждане на сливането между означения с бялата нишка мъжки и с червената женски аспекти в изначално творящо единство. И до днес в традиционната балканска култура усуканите бяла и червена нишка в първомартенската обредност са магически жест, който търси въздействие върху плодородието...
Един от основните елементи на мартеницата е усукването на (вълнена) прежда: "непревъртен конец не е мартеница". Информаторите съобщават и за едноцветни мартеници, направени само от бяла естествена или само от боядисана в червено вълна..
...Усукването на белите и червени нишки, носят кодираната символика на плодородието, на съчетаването на противоположностите в творящо единоначалие, когато природата се събужда и се възражда в мистерията на пролетния цъфтеж. Мнозина са убедени, че мартеницата е чисто българска традиция, но някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна духовна традиция и възхождат към тракийската (палеобалканската) и елинската древност.”
http://sparotok.blogspot/2016/02/blog-post_28.html
02.03.2017 09:04
Според проф. Лозанова произхода на мартеницата трябва да се търси в далечното минало, на територията на Балканите:
“В най-общи линии усукването на бял и червен вълнен конец, т. нар. мартеница, е своего рода символичен жест на магическо възпроизвеждане на сливането между означения с бялата нишка мъжки и с червената женски аспекти в изначално творящо единство. И до днес в традиционната балканска култура усуканите бяла и червена нишка в първомартенската обредност са магически жест, който търси въздействие върху плодородието...
Един от основните елементи на мартеницата е усукването на (вълнена) прежда: "непревъртен конец не е мартеница". Информаторите съобщават и за едноцветни мартеници, направени само от бяла естествена или само от боядисана в червено вълна..
...Усукването на белите и червени нишки, носят кодираната символика на плодородието, на съчетаването на противоположностите в творящо единоначалие, когато природата се събужда и се възражда в мистерията на пролетния цъфтеж. Мнозина са убедени, че мартеницата е чисто българска традиция, но някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна духовна традиция и възхождат към тракийската (палеобалканската) и елинската древност.”
http://sparotok/2016/02/blog-post_28.html
02.03.2017 20:28
Усукването на конци на китката е еврейски обичай, описан в Библията при раждането на близнаци... Маринката не е усукване на конци, сори...
- Летописко - Тук ти давам малко инфо за "празнуването" на "баба Марта" ... и подобните му пролетни празници?
МАРТЕНИЦАТА
Традицията се спазва до днес и на териториите, които ВЕРОЯТНО за ДЪЛГО ВРЕМЕ са били БЪЛГАРСКИ – като част от Румъния, Македония, Гърция, Сърбия и днешна Русия, тоест Украйна(южна) и Ново-Русия?
За БЪЛГАРИЯ
Може да се приеме, че мартеницата е стар символ на Богинята Майка-Пенда/Бенда (Бендида-Великата богиня на траките от Балкани и Мала азия), а Пижо на родопски диалект е първа мъжка рожба или това е нейният син-Божествената рожба.
Закичвайки се с техните символи е равнозначно с измолване на благословията им.
Белият цвят символизира мъжкото начало, СИЛАТА, а червеното - женското начало, ЗДРАВЕТО. Бялата вълна в мартеницата предвещавала дълъг живот, а червената - здраве и сила.
Мартениците се носят до 9 март (църковния празник Свети 40 мъченици), или до 25 март (църковния празник Благовещение); в повечето случаи съвпадащо с появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, т.е. до настъпването на пролетта.
След това се поставят под камък и по тях се гадае.
РУМЪНИЯ
Мартеницата, „марцъшор" е древен символ за възраждане на природата на прага на пролетта. Този древен обичай, според традицията, е свързан с момента на символичната смърт и символичното раждане на едно местно женско божество – Баба Докия*.
ГЪРЦИЯ
Гръцките етнолози свързват този обичай с МНОГО ДРЕВНАта история на Балканския полуостров и най-вече със земеделските култове към плодородието, тъй като мартениците в Гърция към днешен ден, обичаят е останал запазен в Епир, Македония, Южна Тракия и части от Тесалия. Само във високопланинските райони, далеч от големи градски и културни центрове. Обикновено в малките села и до днес бабите връзват мартенички „MARTY” на малките дечица, за да бъдат здрави и радостни през годината.
Вероятно начална датировка, на празнуването, начева от древните мистерии в Елевзина, участващите в които са връзвали на дясната си ръка и на левия си крак вълнено преплетено конче.
КЮРДИСТАН (Сирия, Иранн, Ирак, Турция)
При кюрдите (населяващи днешните държави Турция, Ирак, Иран и Сирия) се връзват шарени конци, но е на 15 март. Казва се Невруз, което на кюрдски е със смисъл "пролет".
Понятието NOWRUZ е Persiйска двусъставна дума, съдържащо Now и Ruz.
А)
Now – е свързано с English NEW, German NEU, Latin novus, Българско НОВ и Sanskrit NАVA.
Б)
RUZ - е свързано с Avestan: RAOCAH), означаващо "day-ден" в Modern Persian, е заемка от Proto-Iranian *Rauchah-, а то производно от Proto-Indo-European *leuk-.
Оригиналното значение на думата, обаче, е било със смисъл "light". Във връзка с подобните в English Light, Latin Lux, Sanskrit Ruci и Българско Luch.
В)
NOWRUZ се е явявал съставна част Iranian традиции, такива като Mitraism(а)** и Zoroastrianism(а)***.
Бележки:
- Баба Докия* - семантично(символно) явяваща се Майка(та) Хранителка, тоест Богинята майка с датировка около 6000 BC. Същата е открита от археолога James Mellaart през 1961 по време разкопките на Chatalhьоюк в съвременна Турция … с преки релации с културата от Варненски некропол (и злато) с датировка около 5 000 ВС?
Изображение на Великата Богиня Майка: https://upload/wikipedia/commons/7/7d/Ankara_Muzeum_B19-36
- Mitraism(а)** - датировка: 1st to the 4th century.
- Zoroastrianism(а)*** - датировка: With possible roots dating back to the second millennium BCE, Zoroastrianism enters recorded history in the 5th-century BCE … в най-вероятният вариант датировка 5-то столетие преди наша ера?!
Р.Р.
Пропускам – традицията по честване на Невруз, тоест ПОСРЕЩАНЕ НА ПРОЛЕТНОТО РАВНОДЕНСТВИЕ при Ахеминидите (6-и в. пр. н. е.)?