Прочетен: 13316 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 07.12.2015 10:55
Този монах в средата на фреската е бил цар, но се е отказал от короната си, която е положена пред него. Двамата монаси встрани също са били светски владетели, но са предпочели монашеското бяло расо на Бенедиктинския орден.
Тази фреска от 1506 г. е в църквата Санта Мария ин Органо във Верона. Тя е в компанията на още много фрески, сред които има 28 папи бенедикци и владетели приели монашеското расо на създателя на монашеството на запад Св. Бенедикт.
Този монах в средата е българския цар Борис І Покръстител (852-889), той е в компанията на 28 папи и неколцина крале, които са станали монаси. Това е „маслиновата клонка“ на светостта на Бенедикския монашески орден.
Този монах ни показва нещо с ръцете си. Той е докоснал с показалеца на дясната си ръка средния пръст на лявата и така ние виждаме, че той с десния показалец сочи, че лявата ръка, ако се брои средния пръст и в двете посоки, има по три пръста, а така също дясната ръка, ако не се брои показалеца, е също три пръста.
Дали той ни съобщава монашеското си име?
Три пъти по три, това е сакралното число на Светата троица. Отец, Син, Свети Дух. По три пъти. На латински „три“ е „tribus“.
Трибелий е очевидно монашеското име на цар Борис І Покръстител, човека покръстил българите и приобщил ги към Светата Троица.
През 1544 г. в Базел е издадена „Универсална космография“ на Себастиан Мюнстер. Книга четвърта е посветена на „България“. Там четем:
„Смята се, че свирепото племе българи някога са тръгнали от Скития. Нанасяли са много вреди на константинополската власт и тормозели християните по разнообразни начини, додето по времето на внуците на Карл Велики били сключени примирия и създадени условия за мир и някаква пленница, която служела като робиня в царството на християните, сестра на българския цар, била върната. Тази царска сестра научила четмо, докато била в плен и приела християнските обичаи и кръщение, и най-сетне като била върната на брат [си], научила същия на християнското учение, посъветвала го да отхвърли идолите и да се повинува на истинския бог. И макар че царят се съгласявал със сестра си, не дръзвал изведнъж да отстъпи от бащината вяра. Обаче се предоставил случай за приемане на християнската вяра. Нали чума нахлула в страната отвсякъде и толкова свирепо върлувала повсеместно, че не стигала Либитина*. Силно обезпокоения цар помолил сестра си да измисли цяр за това зло. Но тя мислела, че само Спасителят Христос трябва да бъде призован. Съгласил се царя и се покръстил с целия си народ, след като бил извикан един от светите първосвещеници, от когото приели тайнството на вярата и веднага се проявила мощта на Бог, чумата стихнала. Говори се, че първият християнски цар на българите се нарича Трибелий. Той спазвал монашески живот, след като оставил царството на по-големия от двамата си синове. Немного след това младия цар се върнал към почитането на злите демони, презирайки бащиното благочестие и обичай. И Трибелий не понесъл това престъпление на сина си, и като оставил временно одеянието, което носел, облякъл царската дреха и щом като си върнал управлението на държавата, лишил от светлина потъналия в безчестието син и дал царската власт на по-малкия, понеже благочестиво управлявал съгласно установеното от него самия, и самия той доволен, че е дал пример, се оттеглил в ордена незабавно.“ (цит. по доклада на Стиляна Баталова „Покръстването на българите в няколко латиноезични хроники: маркер за европейска идентичност, Братислава, 11-13 ноември 2009 г.)
*Либитина е богиня на смъртта и погребенията в римската митология, тук вероятно се има предвид, че живите не са насмогвали с погребенията.
Себастиан Мюнстер от ХVІ в. е първият историк, който решава да включи името "Трибелий" по отношение на една "историческа случка", свързана с цар Борис Покръстител, свеждаща се до сведението на хрониста Регино Прюмский (ок. 840 — 915), съвременник на цар Борис, който описва как "българския цар" е покръстил народа си, как е предал властта на големия си син и се замонашил, как сина се опитал да върне езичеството и царя облякъл пак военни дрехи, ослепил го и сложил на трона другия си син и отишъл пак в манастир.
Регино е бенедикски монах и не съобщава монашеското име на цар Борис І, което очевидно се е знаело в тайните списъци на Бенедикския орден, чийто член става цар Борис, явно под влиянието на Формоза Портуенски.
www.promacedonia.org/libi/2/gal/2_305.html
От ІХ в. до ХVІ в. десетки хроники преразказват тази история, в една от тях даже историка-компилатор се чуди кое е името на този "български цар"?
Мюнстер, понеже не е бенедикски монах, а францисканец, който прегръща идеите на Ренесанса, решава да разкрие името на монаха-цар и сочи, че той се казва „Трибелий“.
Мавро Орбини през 1601 г. в книгата си „Царството на славяните“ създава хипотезата, че този Трибелий, упоменат от Мюнстер през 1544 г., е едно и също лице с българския цар Тервел от VІІІ в.
Днес мнозина от официозните български учени поддържат хипотезата на Орбини, че това са сведения в латинските хроники за Тервел, а не за Борис. Свидетели сме как официалната историческа наука създава „фолк-хистори“ по темата и вменява, че латинските сведения за цар Борис І се отнасят за кан Тервел.
При това е напълно възможно името Трибелий да е монашеското име на Свети цар Борис – Михаил Покръстител, а дали той нарочно е заел форма на името на кесар Тервел, който приема през VІІІ в. християнството (но не е светец) и защо, са въпроси, които се пропускат, а те трябва да се проучват.
Похвално слово за Тервел
За българските владетели - спасители на ...
07.12 22:05
Като нямаме точна информация /явно прадедите ни са били "много грамотни"/, цитираме само чужди автори и сега всеки си съчинява история, както си иска. Някой беше казал, че и Господ не може да промени миналото, но историците могат. Този "Свети Трибелий" ли е, Тривелий ли е /кой го знае/ беше май хан Тервел, а сега се оказа княз Борис. Егати бъркотията и това ми било история!
Това "събитие", при което българския цар покръства народа си, дава властта на големия си син, отива монах, сина му прави опит да върне езичеството, монаха облича пак военни дрехи, ослепява сина си, дава трона на другия си син и пак става монах е разказано от Регинон за цар Борис. То е преразказвано в десетки западни хроники...Събитието се отнася за Борис но името му не се споделя, наричат го само "българския цар". Чак от Себастиан Мюнстер от 16 в. е наречен Трибелий, но защо е наречен Трибелий, е друг въпрос. Събитието не се отнася за Тервел, който като кесар е бил християнин, но не е светец...Да се обърка фактологията и да се създават митове, вина имат български историци като Божидар Димитров...